Ракът на белия дроб засяга 16% от мъжете и 7% от жените в България. Онкологичното заболяване се нарежда на трето място по честота при представителите на силния пол, като преди това са ракът на простата и колоректалният карцином, а при дамите в първата тройка са ракът на гърдата, ракът на матката и колоректалният карцином. Това сочат последните данни от доклад на Европейската комисия и Международната агенция за изследване на рака, припомнят от фармацевтичната компания Амджен България по повод 1 август – Световния ден за борба с рака на белия дроб. Според последните статистически данни от 2020 г. годишно от рак на белия дроб в България се разболяват около 3 966 пациенти. Това е едно от най-смъртоносните онкологични заболявания, като за разлика от държавите в Европейския съюз (ЕС), където смъртните случаи намаляват през годините, в България се наблюдава тенденция на увеличение, като по-засегнати са мъжете. Едва 8% от българите преживяват повече от 5 години в сравнение с 15% в страните от ЕС, като една от причините за това е късното диагностициране (обикновено в III или IV-ти стадий). Финансовите бариери също затрудняват достъпа до качествена онкологична грижа – според проучване от 2024 г. средните доплащания за лечение на рак у нас достигат 1465 лв., като най-голям дял се пада на хирургичното лечение.
Изследването на биомаркерите е изключително важно за съвременното персонализирано лечение на заболяването. Биомаркерите са биологични показатели, които могат да бъдат използвани за откриване, диагностика и проследяване на развитието на заболяването. Чрез тяхното изследване може да се определи наличието на конкретни генетични мутации или молекулни характеристики на тумора, които насочват онколога към най-подходящата таргетна терапия. По този начин лечението може да бъде съобразено с биологията на самия тумор, повишавайки ефективността и намалявайки нежеланите ефекти.
Тестването на биомаркерите на пациента се извършва в лаборатория чрез анализ на проби от туморна тъкан на болния или кръв. При изследването се търси наличие на известни мутации в туморните клетки, а резултатите се интерпретират от онколози. При рака на белия дроб биомаркерите често са „движещи мутации“, т.е. генетични промени, които карат туморните клетки да растат неконтролируемо. Около 50% от пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб имат поне една мутация, като най-често срещаните са: KRAS G12C, EGFR, BRAF, ALK, MET, ROS-1, NTRK1, RET, HER2. След определяне на мутацията лекуващите лекари могат да преценят коя е най-подходящата терапия за пациента, като към момента за повечето от тях в България са налични таргетни терапии, които се реимбурсират напълно от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Ракът на белия дроб е най-разпространеният вид рак и водещата причина за смъртност от онкологични заболявания в световен мащаб. По последни данни на Световната здравна организация само за една година близо 2,5 млн. души са били диагностицирани с рак на белия дроб, а над 1,8 млн. са починали от болестта. В повечето случаи това заболяване може да бъде предотвратено. Основният рисков фактор за развитие на белодробния карцином е тютюнопушенето, което е отговорно за приблизително 85% от всички случаи. В същото време България продължава да е на първо място по брой хора над 15-годишна възраст, които пушат всеки ден – 29%. Други чести причинители включват излагане на замърсители като пасивно пушене, замърсяване на въздуха (вътрешно и външно), изгорели газове от дизелови двигатели, заваръчни изпарения и азбест.
Основните симптоми са неизчезваща кашлица, болки в гърдите, задух, изкашляне на кръв, силна умора, необяснима загуба на тегло и чести белодробни инфекции. Ракът на белия дроб се диагностицира чрез физически преглед, образна диагностика (като рентгенография на гръдния кош, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс), изследване на вътрешността на белия дроб с помощта на бронхоскопия, вземане на проба от тъкан (биопсия) за хистопатологично изследване и дефиниране на специфичния подтип – дребноклетъчен или недребноклетъчен рак, идентифициране на специфични генетични мутации или биомаркери, за да се избере най-добрият вариант за лечение.