Сярата, десетият най-разпространен елемент във Вселената и ключов градивен елемент за планети, звезди и живот, отдавна е била загадка за астрономите. Предишни наблюдения постоянно показваха по-малко сяра в молекулярна форма, отколкото би трябвало да има, озадачавайки астрохимиците.
- Реклама -
Според interestingengineering.com, международен екип от изследователи предлага, че сярата не липсва, а се крие в междузвездния лед. В публикувано в Nature изследване се посочва, че в студените условия на космоса серните атоми могат да се свързват и да образуват две стабилни конфигурации върху ледени прахови зърна:
- Октасулфурна корона – пръстен от осем серни атома.
- Полисулфан – верига от серни атоми, свързани с водород.
Тези образувания улавят сярата в твърдо състояние, което обяснява защо не може да бъде засечена чрез стандартни наблюдения в газова фаза.
Допълнителна трудност създава фактът, че молекулярната структура на сярата постоянно се променя, преминавайки между различни форми като корона и верига. Това прави серните връзки нестабилни и трудни за откриване с телескопи като James Webb.
Откритието обаче отваря нови възможности: астрономите вече имат основание да търсят резервоари на сяра в ледени региони на междузвездното пространство. С помощта на мощни радиотелескопи те ще могат да насочат изследванията си към звездообразуващи региони, където ледените молекули могат да сублимират и да освобождадат задържаната сяра в откриваеми форми.
Сярата, десетият най-разпространен елемент във Вселената и ключов градивен елемент за планети, звезди и живот, отдавна е била загадка за астрономите. Предишни наблюдения постоянно показваха по-малко сяра в молекулярна форма, отколкото би трябвало да има, озадачавайки астрохимиците.
- Реклама -
Според interestingengineering.com, международен екип от изследователи предлага, че сярата не липсва, а се крие в междузвездния лед. В публикувано в Nature изследване се посочва, че в студените условия на космоса серните атоми могат да се свързват и да образуват две стабилни конфигурации върху ледени прахови зърна:
- Октасулфурна корона – пръстен от осем серни атома.
- Полисулфан – верига от серни атоми, свързани с водород.
Тези образувания улавят сярата в твърдо състояние, което обяснява защо не може да бъде засечена чрез стандартни наблюдения в газова фаза.
Допълнителна трудност създава фактът, че молекулярната структура на сярата постоянно се променя, преминавайки между различни форми като корона и верига. Това прави серните връзки нестабилни и трудни за откриване с телескопи като James Webb.
Откритието обаче отваря нови възможности: астрономите вече имат основание да търсят резервоари на сяра в ледени региони на междузвездното пространство. С помощта на мощни радиотелескопи те ще могат да насочат изследванията си към звездообразуващи региони, където ледените молекули могат да сублимират и да освобождадат задържаната сяра в откриваеми форми.
