Европейската зависимост от Съединените щати в областта на отбраната се превръща във все по-сериозен проблем за континента. След излизането на Обединеното кралство от ЕС единствено Франция разполага с армия, която може да бъде определена като относително подготвена за самостоятелни външни операции.
- Реклама -
Дебат за стратегическата автономия
Войната в Украйна и изявленията на президента Доналд Тръмп ускориха обсъжданията за укрепване на европейската отбрана и постигането на „стратегическа автономия“. Опасенията, че Америка може да намали военното си присъствие на Стария континент за сметка на Тихоокеанския регион, водят до засилено търсене на собствени механизми за сигурност.
Въпреки това ЕС среща трудности – създадените още през 2007 г. бойни групи никога не са били активирани, тъй като изискват единодушие между държавите членки. Върховният представител по външната политика Жозеп Борел вече призна необходимостта от „по-оперативна структура“ след провала на този модел.
Дълго време европейските страни бяха разделени относно ролята на Съюза в отбраната, особено източноевропейските държави, които традиционно разчитат на защитата на НАТО и САЩ срещу Москва. Но войната в Украйна промени баланса.
На 19 май 2025 г. страните от ЕС постигнаха принципно съгласие за финансиране на общи оръжейни проекти. Освен това Брюксел и Лондон договориха „ново стратегическо партньорство“ в сферата на сигурността. Създадена бе и т.нар. „Коалиция на желаещите“ – обединение на европейски държави, към които се присъединяват страни като Обединеното кралство, Норвегия, Турция и Австралия.
НАТО и въпросът за доверието
Отношенията със САЩ и НАТО остават ключови, но и проблематични. Доналд Тръмп нееднократно е заплашвал с излизане на страната му от Алианса и демонстрира мек подход към Москва. Доверието беше разклатено още по времето на Джо Байдън, след хаотичната евакуация от Кабул и скандала с подводниците, когато Вашингтон заобиколи Париж.
Историческият пример на генерал дьо Гол от 1966 г., когато Франция напусна интегрираното командване на НАТО, отново се припомня като аргумент за нуждата от самостоятелност.
„ЕС трябва да отстоява стратегическата си независимост, да развива собствена отбрана и дори обща европейска армия. Това вече не е идеологическа опция, а въпрос на оцеляване“, обобщава френският политолог проф. Оливие Ведрин в анализа си за Женевска трибуна.
Европейската зависимост от Съединените щати в областта на отбраната се превръща във все по-сериозен проблем за континента. След излизането на Обединеното кралство от ЕС единствено Франция разполага с армия, която може да бъде определена като относително подготвена за самостоятелни външни операции.
- Реклама -
Дебат за стратегическата автономия
Войната в Украйна и изявленията на президента Доналд Тръмп ускориха обсъжданията за укрепване на европейската отбрана и постигането на „стратегическа автономия“. Опасенията, че Америка може да намали военното си присъствие на Стария континент за сметка на Тихоокеанския регион, водят до засилено търсене на собствени механизми за сигурност.
Въпреки това ЕС среща трудности – създадените още през 2007 г. бойни групи никога не са били активирани, тъй като изискват единодушие между държавите членки. Върховният представител по външната политика Жозеп Борел вече призна необходимостта от „по-оперативна структура“ след провала на този модел.
Дълго време европейските страни бяха разделени относно ролята на Съюза в отбраната, особено източноевропейските държави, които традиционно разчитат на защитата на НАТО и САЩ срещу Москва. Но войната в Украйна промени баланса.
На 19 май 2025 г. страните от ЕС постигнаха принципно съгласие за финансиране на общи оръжейни проекти. Освен това Брюксел и Лондон договориха „ново стратегическо партньорство“ в сферата на сигурността. Създадена бе и т.нар. „Коалиция на желаещите“ – обединение на европейски държави, към които се присъединяват страни като Обединеното кралство, Норвегия, Турция и Австралия.
НАТО и въпросът за доверието
Отношенията със САЩ и НАТО остават ключови, но и проблематични. Доналд Тръмп нееднократно е заплашвал с излизане на страната му от Алианса и демонстрира мек подход към Москва. Доверието беше разклатено още по времето на Джо Байдън, след хаотичната евакуация от Кабул и скандала с подводниците, когато Вашингтон заобиколи Париж.
Историческият пример на генерал дьо Гол от 1966 г., когато Франция напусна интегрираното командване на НАТО, отново се припомня като аргумент за нуждата от самостоятелност.
„ЕС трябва да отстоява стратегическата си независимост, да развива собствена отбрана и дори обща европейска армия. Това вече не е идеологическа опция, а въпрос на оцеляване“, обобщава френският политолог проф. Оливие Ведрин в анализа си за Женевска трибуна.
Ако не бяха НАТО и Европейският съюз, Украйна отдавна щеше да се разпадне. Това заяви унгарският премиер Виктор Орбан, който остро реагира на твърденията на