Всички условия за назначаване на нов премиер през следващите 48 часа са налице, заяви френският премиер в оставка Себастиен Лекорню в интервю за телевизия „Франс 2“ след двучасова среща с президента Еманюел Макрон.
- Реклама -
На въпрос дали следващият министър-председател може да бъде от левия политически спектър, Лекорню отговори:
„Решението принадлежи на държавния глава, от него зависи да ръководи окончателните преговори.“
„Считам, че моята мисия приключи. Не се боря за премиерския пост. Чувствам, че пътят все още е възможен и перспективата за разпускане на парламента намалява,“ каза още той.
Според него следващото правителство трябва да бъде „напълно откъснато от президентските амбиции“, визирайки предстоящите избори през 2027 г. Лекорню съобщи, че в понеделник ще бъде представен проектобюджетът за 2026 г., който ще включва „много въпроси за обсъждане“.
По повод призивите за оставка на президента Еманюел Макрон, Лекорню заяви:
„Сега не е моментът да сменяме президента на републиката.“
Франция е изправена пред една от най-тежките политически кризи от десетилетия, след като Лекорню подаде оставка по-малко от месец след встъпването си в длъжност, оставяйки Макрон в политическа изолация и без стабилно парламентарно мнозинство.
Правителството на Лекорню се разпадна на фона на остра опозиция срещу новосформирания кабинет и неуспеха му да осигури подкрепа за бюджета за 2026 г.
От преизбирането на Макрон през 2022 г., Франция е свидетел на безпрецедентна смяна на пет премиери за по-малко от три години:
Елизабет Борн (2022–2024),
Габриел Атал (януари–септември 2024),
Мишел Барние (септември–декември 2024),
Франсоа Байру (декември 2024 – юни 2025),
Себастиен Лекорню (септември 2025 – октомври 2025).
Непопулярната пенсионна реформа от 2023 г., която повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години, продължава да разпалва протести и обединява опозицията, особено сред левите партии и профсъюзите.
Всички условия за назначаване на нов премиер през следващите 48 часа са налице, заяви френският премиер в оставка Себастиен Лекорню в интервю за телевизия „Франс 2“ след двучасова среща с президента Еманюел Макрон.
- Реклама -
На въпрос дали следващият министър-председател може да бъде от левия политически спектър, Лекорню отговори:
„Решението принадлежи на държавния глава, от него зависи да ръководи окончателните преговори.“
„Считам, че моята мисия приключи. Не се боря за премиерския пост. Чувствам, че пътят все още е възможен и перспективата за разпускане на парламента намалява,“ каза още той.
Според него следващото правителство трябва да бъде „напълно откъснато от президентските амбиции“, визирайки предстоящите избори през 2027 г. Лекорню съобщи, че в понеделник ще бъде представен проектобюджетът за 2026 г., който ще включва „много въпроси за обсъждане“.
По повод призивите за оставка на президента Еманюел Макрон, Лекорню заяви:
„Сега не е моментът да сменяме президента на републиката.“
Франция е изправена пред една от най-тежките политически кризи от десетилетия, след като Лекорню подаде оставка по-малко от месец след встъпването си в длъжност, оставяйки Макрон в политическа изолация и без стабилно парламентарно мнозинство.
Правителството на Лекорню се разпадна на фона на остра опозиция срещу новосформирания кабинет и неуспеха му да осигури подкрепа за бюджета за 2026 г.
От преизбирането на Макрон през 2022 г., Франция е свидетел на безпрецедентна смяна на пет премиери за по-малко от три години:
Елизабет Борн (2022–2024),
Габриел Атал (януари–септември 2024),
Мишел Барние (септември–декември 2024),
Франсоа Байру (декември 2024 – юни 2025),
Себастиен Лекорню (септември 2025 – октомври 2025).
Непопулярната пенсионна реформа от 2023 г., която повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години, продължава да разпалва протести и обединява опозицията, особено сред левите партии и профсъюзите.
Франция ще подкрепи инициатива, водена от Италия, за включването на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция на Иран в списъка на Европейския съюз с...
В предаването "Контра" доц. Георги Димов направи остра критика на състоянието на Европейския съюз, който определи като „Европа на две скорости“, белязана от „брутални...
