The Hill: Империализмът на Путин е обречен на поражение

Руският президент Владимир Путин обеща да възроди Руската империя и на практика заложи политическата си кариера на постигането на тази цел. Държавите, в които се е прицелил – бившите съветски републики и източноевропейските сателитни държави – обаче не бързат да сътрудничат. След като са получили независимост, повечето са решени да я запазят, пише The Hill.

Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния и България окончателно са напуснали сферата на влияние на Русия, като са се присъединили към ЕС и НАТО. Въпреки че някои от тези страни имат проруски партии или дори министър-председатели, никоя от тях не се стреми да се върне под контрола на Москва.

Да получаваш руски газ или да дразниш Брюксел е едно. Но да се откажеш от суверенитета и да се подчиниш на руското господство е съвсем друго, отбелязва Александър Мотил, професор по политически науки в университета Рътгърс и американски историк от украински произход, политолог, писател и художник.

Молдова, Грузия и Армения са в сива зона. Понякога сякаш попадат под влиянието на Москва, понякога се дистанцират от нея. Във всеки случай, те също са отдадени на своята независимост.

Азербайджан е достатъчно богат и авторитарен, за да откаже Кремъл, а също така се радва на подкрепата на Турция. Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан се опитват да поддържат баланс между Русия и тесните си икономически отношения с Китай. Казахстан и Узбекистан са особено умели в тази игра. Междувременно, Туркменистан без излаз на море е неутрален, но пресъхването на Каспийско море може скоро да влоши туркменско-руските отношения.

Заслужава да се отбележи, че ръководеният от Русия Евразийски икономически съюз включва само Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и, разбира се, Русия. Междувременно, ръководената от Китай Шанхайска организация за сътрудничество включва Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Беларус и Узбекистан. Тя има 14 партньора за диалог, два от които са Армения и Азербайджан. Очевидно е, че бившите съветски републики в Азия, които не са руски, знаят, че бъдещето им е с Китай.

Мотил смята, че Беларус и Украйна заслужават специално внимание. Въпреки че Беларус формално е руски съюзник и следва заповедите на Москва, нейният президент Александър Лукашенко често действа така, сякаш е независим играч.

Най-голямото му постижение е, че макар постоянно да заявява „вечната си любов“ към Русия, той успява да избегне прякото участие на страната във войната срещу Украйна. Изминаха три години и половина от началото на пълномащабното нахлуване, а Беларус все още остава извън бойните действия.

Лукашенко също така предприе няколко стъпки към администрацията на Тръмп, освобождавайки 42 политически затворници през май, 14 през юни и 77 през септември. В отговор САЩ отмениха санкциите срещу беларуската авиокомпания „Белавия“.

„Що се отнася до Украйна, тя е безвъзвратно загубена за Русия – народ, който някога е имал конфликтни отношения с Москва, сега е обединен в желанието си да запази собствената си идентичност, суверенитет и независимост, решително отхвърляйки всичко руско. Загубвайки Украйна, Путин губи ценно „бижу в короната“ на Руската империя“, твърди историкът.

Путин обаче остава упорит и изглежда не се е отказал от имперските си амбиции. Освен това убеждението за легитимността на безкрайната експанзия и „цивилизационната“ мисия на Русия е дълбоко вкоренено в самата руска политическа култура. Следователно, той несъмнено ще продължи да се опитва да разпространява руското влияние, където е възможно.

Но този път руският империализъм е обречен на провал. Най-подходящият момент за възстановяване на империята бяха 90-те години на миналия век, когато неруските държави бяха слаби, дезорганизирани и едва се държаха на повърхността.

Разбира се, Русия също имаше своите проблеми, но като бивш имперски център, тя запази мощни лостове за влияние – голяма армия, ядрени оръжия, икономическо влияние и агенти на влияние в републиките на бившия СССР – което би могло да ѝ позволи, подобно на болшевиките, да подчини отново по-голямата част от бившите територии.

Оттогава неруските народи станаха значително по-силни и по-устойчиви на всякакви опити за подчинение. Русия също се стабилизира и може би щеше да успее да реализира своя имперски проект, ако не беше нахлуването в Украйна през 2022 г. Войната в Украйна сериозно отслаби руските въоръжени сили и доведе икономиката на страната до ръба на рецесия, фалит и дори колапс.

„Благодарение на Путин, имперските мечти на Русия може би все още са живи, но имперските ѝ перспективи са мъртви. Зависима от добрата воля и щедростта на Китай и Северна Корея, Русия, както много анализатори и политици се изразяват, наистина се превърна в Буркина Фасо с бомба – способна да разрушава и убива, но не и да завладява“, заключи Мотил.