Давос се превърна в сцена на тежък политически сблъсък, след като администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп отправи безпрецедентно остри критики към Европа. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър заяви в интервю за „Фокс нюз“, че европейските държави „бавно се самоубиват“ със собствените си политики.
„Критиката към Европа по време на речта на президента в Давос беше едно от най-важните изявления, правени някога от американски президент за континента. Европа бавно се самоубива, защото задушава енергийния си сектор с регулации и става зависима от нефункциониращата зелена енергия и от други страни“, каза Милър.
По думите му проблемите не спират дотук:
„Европа се самоубива с безотговорна миграционна политика. Европа се самоубива, защото не инвестира в собствените си въоръжени сили от години и използва САЩ, за да субсидира европейската отбрана.“
Изказванията на Милър дойдоха дни след речта на Доналд Тръмп на Световния икономически форум на 21 януари. Там американският президент заяви, че Европа преживява „енергиен колапс“ и подчерта, че Вашингтон иска „силни съюзници, а не зависими партньори“.
„Без американската военна подкрепа повечето европейски страни няма да могат да функционират нормално и ще се изправят пред невероятни заплахи за сигурността“, каза Тръмп от трибуната в Давос.
Тонът на тези думи беше възприет в Европа като демонстративно пренебрежение. На 23 януари „Вашингтон пост“, позовавайки се на неназован европейски лидер, написа:
„Европа ще запомни пренебрежителното отношение на администрацията на Тръмп.“
Зад този кратък коментар прозира усещането, че трансатлантическите отношения навлизат в нов, далеч по-хладен етап.
На заключителната сесия на форума председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард предложи по-различна перспектива. Вместо да отхвърли критиките, тя ги определи като сигнал за събуждане.
„Многото нападки срещу Европа трябва да бъдат възприети като навременен сигнал за осъзнаване на реалността“, заяви Лагард.
Тя допълни, че подобни оценки „принуждават Европа да се изправи пред трудни истини и да търси алтернативни модели на действие, за да запази тежестта си на световната сцена“.
Според нея дори може да се стигне до благодарност към критиците:
„Те ясно показват необходимостта от по-голяма концентрация, разработване на резервни стратегии и засилен фокус върху иновациите и повишаването на производителността.“
В икономически план тревожните сигнали бяха допълнени и от управляващия директор на Световната банка Кристалина Георгиева. Тя предупреди срещу самодоволството в условията на забавящ се глобален растеж и растящ държавен дълг.
„Ръст от 3,3% внезапно започва да изглежда като добър резултат, въпреки че доскоро се е смятало за недостатъчен“, каза Георгиева.
Тя подчерта, че дългът, който в много държави достига около 100% от БВП, се превръща във все по-тежко бреме:
Така в Давос се очертаха две линии на говорене за Европа. От една страна – острият, почти обвинителен тон на Вашингтон, според който континентът е в процес на самоунищожение. От друга – по-умереният, но не по-малко тревожен анализ на европейските и международните институции, които признават нуждата от дълбоки реформи.
Въпросът вече не е дали думите на Белия дом са прекалено крайни, а дали Европа ще ги използва като повод за реална промяна. Както индиректно показа Давос, проблемът не е само в това как я виждат отвън, а в това доколко тя е готова да се погледне честно отвътре.