Светът навлиза във фаза на декомпозиция на международните отношения, която изправя Европа и България пред тежки стратегически избори, докато на вътрешнополитическата сцена президентът Румен Радев подготвя почвата за нов политически проект с амбиция за пълна власт.
Този задълбочен анализ направи политологът проф. Огнян Минчев в ефира на Радио „Фокус“, очертавайки връзката между глобалните трусове и българската политическа криза.
Проф. Минчев подчертава, че старият световен ред се разпада не просто поради външен натиск, а защото глобализацията във формата си от края на 70-те години е изчерпала своя потенциал.
Според него самите западни елити, включително тези в САЩ, търсят трансформация на модела, който се оказа твърде скъп за поддържане. В този вакуум навлизат амбициозните сили от т.нар. Глобален юг като Индия и Бразилия, докато Русия и Китай оспорват западната хегемония.
Един от най-драматичните аспекти на промяната е оттеглянето на американския чадър за сигурност над Европа под ръководството на президента Доналд Тръмп. Политологът отбелязва, че оста Вашингтон-Брюксел губи значението си, тъй като САЩ пренасочват фокуса си към Тихоокеанския басейн и собственото си полукълбо.
„В този процес Европа от една страна е заплашена да остане безпомощна, беззащитна, защото в продължение на 80 години тя е оставила, по настояване на Вашингтон също така, е оставила своята сигурност в ръцете на САЩ“, коментира проф. Минчев.
Въпреки това, той вижда в ситуацията и възможност за геополитическа еманципация на Стария континент, ако Европа успее да се изгради като автономен стратегически център.
По отношение на политиката на Вашингтон към ЕС, анализаторът е категоричен: „Вашингтон, начело с Доналд Тръмп, би предпочел да види една Европа, в която връзките на сътрудничество са доста по-слаби и което би дало възможност на Америка да постига изгодни за себе си резултати в преговори и в оказване на натиск поотделно на страна по страна в рамките на Европа“.
Анализът засяга и спорното решение на България да се присъедини към т.нар. „Съвет за мир“ на Тръмп – ход, предприет от кабинета в оставка с подписа на премиера Росен Желязков.
Проф. Минчев определя това действие като „неочаквано“ и плод на политическа конюнктура без институционален авторитет. Той обръща внимание на факта, че от европейските страни единствено България и Унгария на Виктор Орбан са част от този формат.
Най-сериозната вътрешнополитическа прогноза на проф. Минчев засяга очакваното влизане на президента Румен Радев на партийния терен. Според анализатора, държавният глава ще се опита да мобилизира подкрепа от три основни групи избиратели.
Първата група са твърдите му поддръжници на лична или идейна основа. Втората обхваща хората, които ще упражнят негативен вот срещу статуквото, без непременно да харесват платформата на Радев. Третата група обаче е най-ключова за профила на новия проект тези хора очакват връщане към някакъв носталгичен формат на миналото.
Очакванията са Радев да се стреми към максимална концентрация на власт. Въпреки амбициите за пълно мнозинство, политологът прогнозира, че Радев ще бъде принуден да търси партньорства, особено ако иска да реализира ключови реформи, изискващи конституционно мнозинство от две трети, като промени в съдебната власт и регулаторите.