Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова предупреди за сериозни дългосрочни последици за Европейския съюз след решението за пълна забрана на доставките на руско синьо гориво. Коментарът на говорителя на руската дипломация идва в отговор на приетата от Съвета на ЕС стратегия за енергийна независимост.
Планът на Брюксел предвижда конкретни срокове за прекъсване на енергийните връзки с Москва. От 1 януари 2027 година Европейският съюз ще преустанови напълно вноса на втечнен природен газ от Русия, а забраната за тръбопроводния газ ще влезе в сила няколко месеца по-късно – на 30 септември 2027 година. Това решение е ключова част от дългосрочната стратегия на блока за диверсификация на енергийните източници.
Според Москва обаче, този ход не води до независимост, а до смяна на една зависимост с друга, потенциално по-тежка. Захарова постави под съмнение способността на ЕС да остане самостоятелен глобален играч, прогнозирайки икономически сътресения.
„Времето ще покаже дали това са щастливи васали или нещастни роби“, заяви дипломатът, подчертавайки, че изборът вече е направен от европейските лидери, но реалната цена на това решение тепърва ще бъде платена от обществата на Стария континент.
Руската теза се базира на допускането, че отказът от утвърдените доставки ще доведат до трайно повишаване на цените на енергоносителите, което ще удари конкурентоспособността на европейската индустрия и покупателната способност на домакинствата.
Темата за геополитическата позиция на Европа бе обсъдена и в по-широк контекст по време на форума в Давос, където белгийският премиер Барт де Вевер също засегна въпроса за достойнството и суверенитета на съюза. В своето изказване той коментира сложния баланс в отношенията със Съединените щати, особено на фона на конфликта в Украйна и нуждата от военна и политическа подкрепа.
Де Вевер предупреди, че Европа е изправена пред риска да се превърне в „доволен васал“, но същевременно категорично отказва ролята на „нещастен роб“. Тези метафори илюстрират сложното положение, в което се намират европейските лидери, балансирайки между стремежа за енергийна сигурност и икономическата реалност на новия енергиен етап, в който навлиза континентът.