Дългогодишният енергиен експерт Димитър Щерев, който е посветил 27 години от професионалния си път на „Булгартрансгаз“, отправи сериозни предупреждения относно състоянието и плановете за разширение на подземното газохранилище „Чирен“. В студиото на предаването „Делници“ по телевизия „Евроком“ Щерев разкри притеснителни детайли за управленски решения, които са довели до напускането му на дружеството преди шест месеца.
Магистърът по хидрогеология и инженерна геология, завършил в Москва и специализирал в Германия, Ирландия и Исландия, изрази категорично несъгласие с промените в ключови проекти. Според него в последните години са направени опити за икономии, които компрометират безопасността на стратегическото съоръжение.
„Получиха се много големи разхождения… в последните няколко години, където бяха изопачени редица проекти за разширение“, заяви Щерев.
Той подчерта, че първоначалните планове са предвиждали специфични наклонено насочени сондажи, съобразени с геоложките особености на колектора, но тези решения впоследствие са били променени.
„Всичко това беше изменено с печалната така и неприятна цел да се икономисат някакви средства. Но това не бяха икономии, това беше едно осакатяване на конструкцията на сондажа“, категоричен е експертът.
Рискове за старата инфраструктура
Един от най-сериозните проблеми, които Щерев изтъкна, е състоянието на съществуващите сондажи, част от които са на възраст 64–65 години. По думите му увеличаването на налягането в хранилището крие реални рискове, ако не се анализира умората на материала.
„Хубаво, новите сондажи ще издържат, но старите, които са на 58, 60, 63, 65 години, нищо такова не се прави“, обясни той.
Щерев предупреди, че при повишаване на налягането до 120–130 бара целостта на старите тръби и циментови връзки е под въпрос, което може да доведе до сериозни инциденти.
Скептицизъм към Вертикалния газов коридор
По темата за газовата свързаност в региона, експертът изрази скептицизъм относно реалния капацитет на Вертикалния газов коридор да задоволи нуждите на Централна и Източна Европа след спирането на руските доставки.
Според неговите изчисления потреблението на осемте засегнати държави възлиза на 40–45 млрд. куб. м, което гръцката газопреносна система трудно може да покрие технически.
„Ние сега вървим в един омагьосан кръг от по-тесни, по-малки диаметри към по-широки. Това са неща, които ще създават проблеми в хидравликата на цялата тая газопреносна система“, коментира Щерев.
Държавни инвестиции в проучвания в Черно море
Щерев коментира и решението на държавата да инвестира около 170 млн. евро в проучвателни дейности в блок „Хан Аспарух“ в Черно море. Той определи този ход като „странен“ и противоречащ на световните практики, при които търговският риск се поема от частни компании, а не от държавата.
„За мен са излишни пари, дадени“, заяви експертът.
Той постави и икономически въпрос, свързан с евентуален добив:
„Ако там се открие, дай Боже, колко ще струва този газ на българския бряг?“
Според Щерев подобни решения изискват много по-задълбочен икономически анализ, преди да се влагат значителни публични средства.