Оповестяването на новите документи от Държавния департамент на САЩ по казуса с Джефри Епстийн повдига повече въпроси, отколкото дава отговори, и разкрива мрачна картина на света на елитите.
Това стана ясно от анализа на международния анализатор Дахер Дахер в разговор с журналиста Катя Илиева по „Евроком“. Според него скандалът надхвърля рамките на обикновени криминални деяния и разкрива дълбоки връзки със световните тайни служби.
Кодовите названия: „Пица“, „сладолед“ и „сос“
Един от най-шокиращите аспекти на разкритията е използваният език в комуникацията между замесените лица. Дахер обръща внимание на повтарящи се думи, които според анализаторите имат зловещо значение.
„Толкова много се повтаряше думата ‘пица’, например, ‘айскрим’, тоест сладолед, ‘хотдог’ и започнаха да правят анализи, че пица всъщност е младо момиче“, посочва Дахер. Според неговите думи, терминът „айскрим“ вероятно се отнася за младо момче, а „сос“ най-вероятно означава оргия. Анализаторът подчертава, че потокът от информация е толкова голям, че е трудно да се отсее истината от фалшивите новини, които според него се пускат умишлено от елитите, за да объркат обществото.
Връзката с Израел и тайните служби
Основната теза на Дахер Дахер е, че мрежата на Епстийн и Гилейн Максуел не е изолиран случай, а операция, тясно свързана с израелските тайни служби. Той проследява историческата връзка чрез бащата на Гилейн – медийния магнат Робърт Максуел.
„Най-дебелата нишка е с израелските тайни служби“, категоричен е анализаторът. Той припомня, че на погребението на Робърт Максуел в Йерусалим са присъствали висши представители на израелското разузнаване, включително тогавашният премиер Ицхак Шамир и президентът Херцог. Според Дахер, целта на тази мрежа е била да се държат в зависимост (в менгеме) американските, европейските и арабските елити чрез компромати.
Анализаторът споменава и връзки с технологични компании и стартъпи за сигурност, основани с участието на бившия израелски премиер Ехуд Барак, като „Reportly Homeland Security“, както и американската компания Palantir, чиито акции са скочили двойно през последната година и която разработва софтуер за военните и службите като ЦРУ и ФБР.
Българската следа: Орден „Стара планина“ и червените пари
Разговорът засяга и директните връзки на фамилията Максуел с България. Дахер Дахер припомня, че Робърт Максуел е поддържал тесни контакти с комунистическия режим у нас.
„Баща ѝ тук е награден още 1983 г. от Тодор Живков с орден ‘Стара планина’, който лично Милко Балев го дава на Роберт Максуел“, отбелязва анализаторът. Той припомня и известна снимка от началото на 90-те години, на която Максуел носи фланелка с надпис „Цар на България“. Според Дахер, връзките са били използвани и за изнасяне на капитали – т.нар. „червени пари“, които с помощта на каналите на Максуел са били трансферирани на Запад.
НПО-та като параван за престъпна дейност
Дахер прави паралел между дейността на Гилейн Максуел и съвременни схеми в България, използващи неправителствени организации (НПО). Той посочва организацията на Максуел „Терамар“, която официално се е занимавала със защита на океаните и дори е била представена в ООН. Според него, този модел на имитиране на държавни структури и присвояване на средства се наблюдава и днес у нас.
„Всичките тези НПО-та присвояват по някакъв начин държавни или европейски пари, които никой не знае за какво потъват и в крайна сметка виждаме какви хора ги държат“, коментира той, давайки примери с организации с гръмки имена, съдържащи думата „национална“, които имитират държавни агенции.
Геополитика и безнаказаност
В края на разговора се обсъжда влиянието на тези зависимости върху съвременната геополитика, включително конфликтите в Газа, Сирия и Иран. Според Дахер, подкрепата за действията на Израел, въпреки нарушаването на международното право, се дължи именно на силата на службите като Мосад, които „държат в джоба си американските влиятелни хора“.
Анализаторът изразява песимизъм относно възможността за промяна на статуквото, отдавайки проблемите на човешката природа и моралния разпад, който настъпва при придобиването на неограничена власт и ресурси. „Дали ние като хора можем да променим тази очевидно неприятна, нелицеприятна реалност?“ пита риторично той, заключавайки, че системата, в която живеем, очевидно не е морална.
Възможно ли е Джефри Епстийн да е жив и да разпуска на някой остров в компанията на Гилейн Максуел? Какво още научаваме от досието на престъпника, можете да видите във видеото по-горе с Дахер Дахер.