Триумфът в Нагано през 1998 година остава най-големият успех на България в историята на Зимните олимпийски игри
Чепеларе се готви да отпразнува за 28-и път олимпийската титла на Екатерина Дафовска – единствената българка със златен медал от Зимни олимпийски игри. Триумфът ѝ в Нагано през 1998 година остава един от най-светлите моменти в историята на българския спорт, постигнат в изключително труден период от кариерата ѝ.
„Никой не очакваше добър резултат от нас. Сезонът тръгна много трудно. Стигнах до отчаяние и си казах, че ако не направя нищо на тази олимпиада, се отказвам от биатлона“, спомня си Дафовска.
По думите ѝ месеци наред нещата не вървели, но впоследствие настъпил рязък обрат — в момент, когато почти никой не е очаквал успех.
Олимпийският старт в Нагано остава уникален и по още една причина.
„Това е единственият път, когато тръгнах със загряващи ски. Усещах ги толкова добре, че реших да рискувам. Никога след това не съм стартирала с такива. Обикновено за загрявка се взима най-лошият чифт, а при нас се оказа, че най-бавните ски са най-летящите“, разказва тя.
Силен спомен за шампионката остава и моментът на награждаването.
„Иван Славков промени церемонията. Сълзите му течаха“, спомня си олимпийската шампионка.
В богатата си спортна кариера Дафовска има още два бронзови медала от световни първенства, европейска титла и участия в четири Зимни олимпийски игри – Лилехамер, Нагано, Солт Лейк Сити и Торино.
Тя подчертава, че Олимпиадата винаги носи особена емоция.
„Откриването, дефилето на всички спортисти – това е нещо много приятно. Имаме традиция да си разменяме значки с другите отбори. Те остават като спомени“, казва Дафовска.
Според нея мотивацията се изгражда постепенно.
„Когато вече си бил трети, после втори, искаш да стигнеш още малко по-нагоре“, споделя тя.
Днес олимпийското злато заема почетно място в хотела на Екатерина Дафовска в Пампорово, където медалът е изложен в специална витрина редом с други отличия от кариерата ѝ.
„Всички моменти, в които съм накарала хората да се гордеят, че са българи, остават за цял живот. Мечтата ми беше да чуя българския химн. Това се случва много рядко, а на Олимпиада е нещо изключително“, казва шампионката.
Екатерина Дафовска прекратява активната си спортна кариера през 2007 година, но и до днес остава тясно свързана с българския биатлон. Според нея България разполага с един от най-силните си отбори за предстоящите Зимни олимпийски игри в Милано–Кортина.
„Те имаха целогодишни лагери и високопланинска подготовка в чужбина. Давам им съвети, успокоявам ги, когато не са в най-добрата си форма, и ги насърчавам да имат куража да дадат най-доброто от себе си. Най-важното на една олимпиада е да са спокойни, концентрирани и да се забавляват – така най-достойно ще представят България“, подчертава тя.