Липса на държавност, институционален разпад и съмнения за протекции по високите етажи на властта. Това са основните акценти в анализа на експерта по национална сигурност Теодора Личева по повод тежките криминални случаи в района на Петрохан и Околчица, както и относно липсата на стратегия за дигитална безопасност на децата в България.
В разговор с журналиста Николай Колев от „Делници“ по Евроком, Личева изрази силно недоумение от обстоятелствата около откритите тела и начина, по който се води разследването, като постави под въпрос ефективността на професионалното ръководство на МВР.
Мистерията „Петрохан“ и полицейското безсилие
Според експерта по сигурност, случаят с убийствата в Петрохан е обвит в странни и „зловещи“ обстоятелства. Личева подчерта, че районът е исторически път, където винаги има патрули на гранична полиция, а достъпът до конкретната хижа е изключително затруднен и контролиран.
„Самата хижа има три бариери, за да се стигне до нея“, посочи Личева, изразявайки съмнение как подобно нещо е възможно за обикновен туристически обект. Тя акцентира върху наличието на високотехнологична апаратура на мястото, каквато дори службите не притежават, осигуряваща видимост „от високо, надалече отвсякъде“.
Категоричната позиция на експерта е, че подобна организация в най-бедния и обезлюден регион на Европейския съюз не е случайна. „Нищо не може да се случи без покровителство от най-високи, вероятно, етажи“, заяви Теодора Личева.
Липсващото ръководство на МВР
Сериозна критика беше отправена към липсата на адекватна реакция от страна на висшето ръководство на Министерството на вътрешните работи. Личева направи паралел със случаи на насилие над полицаи, при които реакцията е била мигновена, докато сега, при наличието на шест убийства, министърът и главният секретар отсъстват от прожекторите.
„Няма главен секретар на МВР, няма министър“, коментира тя, допълвайки, че брифингът на полицията не е постигнал целта си да успокои населението. Според нея, колкото повече време минава, толкова по-трудно ще бъде разкриването на истината, което поражда съмнения за умишлено протакане.
Личева припомни случая от януари 2018 година в Нови Искър с шестте трупа, когато вината беше хвърлена върху „горския човек“, който бе намерен самоубит. „Ами значи трябва да назначат овчари в МВР, защото всъщност това са хората, които намират трупове“, заяви саркастично експертът, визирайки факта, че често случайни минувачи, а не полицията, откриват жертвите на престъпления.
Технологичен провал и пропуснати шансове
Един от ключовите въпроси, повдигнати в разговора, е защо не са използвани съвременни технологични средства за предотвратяване на трагедията или по-бързото откриване на жертвите. Въпреки похарчените милиарди за електронно управление, системите за видеонаблюдение и проследяване не работят в синхрон.
„Защо не са проследени социалните им профили по IP адрес? Всичко се локализира“, попита реторично Личева. Тя отбеляза, че единият от убитите е изтрил профила си в социална мрежа часове преди да бъдат открити, което е оставило дигитална следа, която разследващите е трябвало да използват незабавно.
Децата в дигиталния капан
Освен физическата сигурност, експертът обърна сериозно внимание и на дигиталните заплахи, пред които са изправени децата. Личева определи България и Румъния като държави на последно място по дигитална грамотност, където липсва системна стратегия за образование в тази посока.
„Ние ги упрекваме, не ги разбираме“, коментира тя отношението на възрастните към поведението на децата онлайн. Експертът даде за пример добри практики от Австралия, където има комисар по безопасност в интернет, и Китай, където са въведени времеви ограничения за използване на устройства от деца.
Според нея, кибертормозът е най-честото престъпление срещу деца, но вместо реални действия, държавата създава неработещи регистри, като този за педофилите, за който обществото дори не знае.
Опасна връзка между НПО и държавни функции
В края на анализа си Теодора Личева засегна и темата за неправителствени организации, които изземват държавни функции. Тя посочи, че съществуват 26 НПО-та, чиито имена започват с „национална агенция“, което е подвеждащо и създава паралелни структури с неясен контрол и финансиране.
Относно спекулациите за канали за трафик през пещерите в района на Своге към Ниш, Личева не изключи възможността за престъпна дейност, включваща наркотици, оръжия или бежанци. „Със сигурност има чадър“, категорична бе тя, допълвайки, че често една легална дейност служи за прикритие на друга, нелегална.
