На 14 февруари отбелязваме Трифон Зарезан, или Деня на лозаря — традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон. Празникът е свързан с лозарите, градинарите, соколарите и кръчмарите, и е известен още като Зарезановден, Трифун Чипия и Трифун пияница.
Рано сутринта стопанката омесва хляб, който може да бъде пресен или квасник. Тя приготвя и кокошка, която традиционно се пълни с ориз или булгур, след което се вари и запича на саджак. Към приготвеното ястие се добавят и други символични предмети — питата, кокошката и бъклица с вино, които се слагат в нова вълнена торба. С такива торби мъжете отиват на лозето, където извършват ритуалите на зарязване.
Лозарите прекръстват лозите, изрязват по три пръчки от всяка глава и поливат с вино, носено от дома. След този ритуал се избира царят на лозята, който е окичен с венци от лозови пръчки. Царят сяда на колесар, теглен от лозарите, и, съпровождан от звуци на гайди, гъдулки и тъпан, обикаля селото, като домакините го черпят с вино и изричат благословията „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“
През следващите два дни, наречени трифунци, се спазват специални обичаи за предпазване от вълци. Жените избягват да режат с ножици, да плетат или шият, като приготвят обреден хляб, който раздават на съседите и поставят в кърмата на животните, за да ги предпазят от зли сили. Хлябът се замесва с 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол, след което се изпича в добре загрята фурна.
Трифон Зарезан не е само празник на лозаря, но и символ на берекет и плодородие, който обединява общността около традиционните български обичаи.