Каква е същността на социалната, психологическата и емоционалната природа на палиативните грижи за деца и как българските медии говорят по темата. Това беше темата на дискусията в предаването „Другият до мен“ по БНР на водещата Светлана Вълкова със социолога д-р Венелин Стойчев и Надежда Цекулова – комуникационен експерт.
Представен бе проектът „Шепот от отсамното“ на „Ида – Фондация за палиативни грижи за деца“ и сдружение „Евър клевър“.
Стана ясно, че темата за детските палиативни грижи отсъства в медийната среда. Също така дефиницията и концепцията за палиативните грижи у нас е погрешна. Посочено бе, че не трябва да се акцентира само върху медицинските грижи, а са необходими промени и в нормативната уредба в България.
Когато хората чуят термина „палиативни грижи“, често си представят само грижи за терминално болни деца. Но това е само част от картината. Палиативната грижа обхваща и деца с хронични заболявания, които имат ограничена продължителност на живота и които се нуждаят от подкрепа през целия си живот.
Между 5000 и 8000 деца в България се нуждаят от палиативни грижи, според данни на „Ида“.
Палиативните грижи целят подобряване на качеството на живот на детето. А за едно дете какво означава това? „Означава да може да обитава детството си – да има приятели, да може да учи и да играе, да преживява радост, да може да се движи извън болницата, да живее пълноценно и пълнокръвно. Дори когато не можем да премахнем болестта или да добавим дни към живота, можем да добавим живот към дните.“
Палиативната грижа трябва да включи и родителите – тяхното психично и физическо здраве, за да могат да продължат да се грижат за детето си. Трябва да включи и другите деца в семейството.
Изводът е, че е нужна нова журналистическа и обществена рамка. Докладът за отразяването на темата в българските медии подчертава, че за да се постигне адекватно на съвременните научни разбирания и етично към засегнатите отразяване на детските палиативни грижи, е необходимо медиите да развият по-задълбочена журналистическа експертиза по темата, както и да насърчават включването на родители, деца и специалисти в медийния разказ.
Необходим е и по-широк обществен и професионален поглед към съвременните стандарти за детска палиативна грижа, за да се преодолеят ограничените и остарели стереотипизирани представи, са изводите от дискусията.