На 78 години почина един от най-големите съвременни български писатели. Янко Станоев е определян от свои почитатели и литературната критика като царят на късия разказ.
- Реклама -
Той е автор на близо 20 книги, сред които „Неандерталецо мой“ (1976), „Домашни истории“ (1981), „Двойникът“ (1985), „Децата на Афродита“ (2001), „Танцът на сатирите“ (2004).
Носител е на наградата на СБП за романа „Блудният син“ (1993), на наградата на в. „Труд“ – „Златният ланец“ за разказ (1999) и на Националната литературна награда на СБП за белетристика „Георги Караславов“ (2012).
Янко Станоев е роден в село Долна Секирна, Пернишка област. Средното си образование завършва в Перник, а висше – славянска филология, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си разкази публикува във вестниците „Средношколско знаме“, „Студентска трибуна“, „Народна младеж“, „Стършел“, в списанията „Родна реч“, „Български воин“, „Дружба“.
Станоев е редактор в сп. „Български воин“ и „Дружба“, във в. „Народна младеж“ и „Славянски вестник“, и в редакцията за документални филми на БНТ.
На 78 години почина един от най-големите съвременни български писатели. Янко Станоев е определян от свои почитатели и литературната критика като царят на късия разказ.
- Реклама -
Той е автор на близо 20 книги, сред които „Неандерталецо мой“ (1976), „Домашни истории“ (1981), „Двойникът“ (1985), „Децата на Афродита“ (2001), „Танцът на сатирите“ (2004).
Носител е на наградата на СБП за романа „Блудният син“ (1993), на наградата на в. „Труд“ – „Златният ланец“ за разказ (1999) и на Националната литературна награда на СБП за белетристика „Георги Караславов“ (2012).
Янко Станоев е роден в село Долна Секирна, Пернишка област. Средното си образование завършва в Перник, а висше – славянска филология, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си разкази публикува във вестниците „Средношколско знаме“, „Студентска трибуна“, „Народна младеж“, „Стършел“, в списанията „Родна реч“, „Български воин“, „Дружба“.
Станоев е редактор в сп. „Български воин“ и „Дружба“, във в. „Народна младеж“ и „Славянски вестник“, и в редакцията за документални филми на БНТ.
