В Брюксел винаги е имало разбиране, че ядрената енергетика е една от трите базови мощности, заедно с природния газ и енергетиката, базирана на въглищни мощности, но вече има осъзнаването, че ядрената енергетика ще бъде основната базова мощност за Европейския съюз (ЕС). Това заяви българският евродепутат Цветелина Пенкова.
Пенкова е категорична, че Брюксел винаги чува проблемите на българската енергетика и на българската индустрия като цяло, когато тези въпроси са поставени навреме. „Голяма част от политиките и законодателствата, които идват от Брюксел наистина са базирани на позициите, които се чуват и се получават от различните индустрии, браншови организации, национални такива във всяка една от държавите-членки“, каза тя.
Евродепутатът подчерта, че заедно с екипа ѝ още от началото на мандата да работят много активно с българската и европейската индустрия. „Именно затова организирахме това събитие в Европейския парламент (ЕП) в Брюксел, за да могат те да дойдат на място и да се запознаят с европейските им партньори, тъй като до голяма степен на активното им участие във формиране на европейските политики трябваше да му бъде отдадено съответното значение“, добави Пенкова и допълни, че когато казусите и проблемите се поставят, се чува гласът и на българската енергетика, и на българската индустрия.
Евродепутатът коментира и „Зелената сделка“ в контекста на надигащото се недоволство в България от страна на гражданите, че темпът трябва малко да се забави и че агресивното налагане не е начинът. „Голяма част от приоритетите на „Зелената сделка“, както бяха заложени в началото на 2019 г., се промениха – първо с COVID кризата, след това войната в Украйна, в момента военния конфликт в Близкия изток. Случиха се много неща, които се наложи да преориентират и да преосмислят начина на съставяне на тези политики“, отбеляза Пенкова.
Според нея това, което е важно е, че основният акцент, а именно създаване на една растяща икономика, с по-чисти производства и базиране на чисти енергийни източници остава. „Въпросът, който, според мен, не беше достатъчно ясно обяснен е, че много често, когато се говореше за „Зелената сделка“ някак си се създаваше илюзията, че ние говорим за една промишленост и индустрия с нулеви емисии, което няма как да се случи“, обясни тя и посочи, че реалността на това, което се задаваше като политика, беше нулеви нетни емисии.
Пенкова подчерта, че има голяма разлика, защото когато говорим за нетни емисии, това означава, че ние предприемаме действия, за да противодействаме на замърсяването, което е вследствие на развитието на промишлена дейност. „Считам, че просто не обяснихме достатъчно добре какви са целите и какво трябва да се постигне със „Зелената сделка“. Така че ако искате оттук нататък да наричаме „Зелената сделка“ реиндустриализацията на Европа с чисто производства и базиране на чиста енергия, мисля че никой няма да има обструкции в тази политика“, каза още тя.
Евродепутатът обърна внимание, че България си нарежда на шесто място в Европа по производство и износ на цветни метали и че трябва да се акцентира изключително много на капацитета и стратегическото предимство, което има страната ни.
По думите на Пенкова освен олово, изнасяме голяма част от цинка и над 14% от медта в Европа. „Има ясно осъзнаване, че ако ние нямаме тези суровини, ние няма как да произвеждаме и всички други компоненти, които са нужни за т.нар. „зелен преход“, или както ние вече го наричаме реиндустриализацията на Европа, т.е. това отново беше малко връщане към реалността“, заяви тя.
Евродепутатът подчерта, че бяхме свикнали да внасяме всичко евтино и отвън, а в момента ясното осъзнаване е, че трябва да започнем да ги произвеждаме и в рамките на Европа.
„България е богата на цветни метали и това със сигурност трябва да се доразвива, но нека и не се превръщаме само в износител на суровина, а да помислим и за производства, т.е. за крайния продукт, за продуктите с висока добавена стойност за икономиката да се произвеждат те в рамките на нашата държава, а не само чистата суровина“, категорична е Пенкова.
На въпроса има ли вече разбиране в Брюксел, че ядрената енергия е базова енергия, без която не можем и че вятърните централи няма да ни оправят, тя отговори, че винаги е имало разбиране, че ядрената енергетика е една от трите базови мощности заедно с природния газ и енергетиката, базирана на въглищни мощности, но вече има осъзнаването, че ядрената енергетика ще бъде основната базова мощност за ЕС. „Когато говорим за ядрена енергетика, тя остава основата и ключът, но това, разбира се, не отменя действието и на допълващите, или т.нар. възобновяеми източници на енергия (ВЕИ). Това не означава, че навсякъде трябва да слагаме вятърни перки със сигурност“, заключи евродепутатът.
Снимка: БГНЕС