Недалеч от Ловеч, между селата Дойренци и Дренов, при изграждането на бъдещото трасе на автомагистрала „Хемус“ е разкрито ямно светилище на седем хиляди години, оградено с обреден ров. Проучването му започва преди две години със сондажи и след известно прекъсване, през май тази година археолозите отново подновяват разкопките, които се ръководят от проф. Васил Николов и главен асистент д-р Галина Самичкова от Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките. Пред БТА акад. Николов съобщи, че археологическият паметник датира от прехода на неолита към халколита, което е повече от 2000 години преди началото на Египетската цивилизация. Това е и един от най-големите археологически обекти в тази част на магистралата, който е дълъг около 740 метра и широк над 70 метра. Самото светилище, където са разкрити 40 обредни ями, е широко около 196 метра. За дължината му, която остава в непроучван терен, се предполага, че е още по-голяма.
„Това светилище на около 7000 години е на най-ранните земеделци и скотовъдци в българските земи – хора, които са произвеждали, уседнали са в селища със стабилни къщи и вече много усилено се грижели за реколтата си, свързана с обредността – посочи акад. Васил Николов пред БТА. – За съвременния човек е трудно да разбере мисленето на хората отпреди 7000 години, но за тях това е била изключително важна дейност за добива на повече жито, за плодородие на животните и в семейството.“
Първоначално обредите за плодородие са се правили край селищата. През следващите столетия обаче тези дейности излизат извън тях – на най-плодородните земи в близост до извор. По думите на акад. Николов, няма друго такова светилище, открито в днешна Северна България, с точните очертания на обредния ров, който ограничава свещената площ, на която хората са правили такива обреди и винаги до извор. Всъщност културата, която представят предшествениците ни по днешните български е времето на първата европейска цивилизация:
„Шесто и пето хилядолетие преди Христа са златните хилядолетия на днешните български земи – отбелязва акад. Николов. – Именно това светилище, което сега проучваме е от средата на този период. Тези хора са двигател на културата в Европа. Оттук тръгват корените на европейската цивилизация и именно тази богата обредност, която ние регистрираме е доказателство в това отношение.“
В светилището са разкрити и скелетни човешки останки, които са положени в плиткия ров, който го огражда. „На едно от местата в рова са открити три черепа, един до друг, с костни останки от един скелет, на друго – останки от скелет, без череп, а на следващо – череп с малко скелетни останки – посочва археологът акад. Николов и пояснява: – Всички са на млади хора и са били препогребани в рова. Най-възрастният индивид, който сме намерили пак в рова е почти изцяло запазен в свито положение. Черепът е много важен в религиозно-митологичната система на древните земеделци.“Тази обредност, която за пръв път археолозите регистрират по Долния Дунав, тепърва подлежи на много анализи и заключения. В същия ров, както и в обредните ями са намерени и останки от натрошени керамични съдове. Извършващите жертвоприношението са колели животното, приготвяли са храна за обща трапеза, като част от нея влизала в обредната яма:
