Православната църква празнува един от големите си празници – Петдесетница. На петдесетия ден след Христовото Възкресение Светият Дух във вид на огнени езици слязъл върху светите апостоли и ги дарил с божествената си благодат. От древни времена празникът се приема за рожден ден на Църквата.
На Петдесетница храмовете се украсяват със зеленина, а по време на особеното празнично богослужение от олтара се хвърлят орехови листа, напомнящи огнените езици над светите апостоли. Клончетата се отнасят по домовете за благословение.
За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет.
В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Йерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.
