Днес Българската православна църква чества Сретение Господне. Това е един от 12-те велики празници през годината. На четиридесетия ден след рождението си Исус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон.
Според народните обичаи днес се отбелязва и Петльовден.
Той се чества основно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Преди според старото летоброене празникът се е празнувал на 20 януари.
В народните обичаи празникът е посветен на мъжката плодовитост и сила и здраве.
Според някои, той е аналог на Бабинден, а според други е наследник на древен славянски обичаи в чест на лова пчеларството.
Легендите разказват , че Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния. По време на турското робство малки момченца от български произход са били изземвани от родителите им, за да бъдат включени към Османската армия и да бъдат превърнати в еничари.
В един такъв ден една смела българка от с. Еркеч, днес Козичоно, в област Бургас скрива детето си и отказва да го пусне на турците. Те я заплашват, че ако не го предаде, ще го убият.
През нощта жената извежда и скрива детето извън селото, заколва един петел и с кръвта му напръсква прага и вратата на къщата си.
На сутринта, когато дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.
От този ден Петльовден става празник на мъжката рожба, ден на мъжкото начало на рода български.
Традициите на този ден повеляват във всяка къща, в която има момченце да се заколи петел
Жертвената птица се заколва на прага, точно, както в легендата за Еркеч.
Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват, ако децата се разблеят.
Петелът се сготвя и от гозбата се раздава на съседи за здраве на момченцето .
ПЕТЛЬОВ ДЕН Е!
Днес Българската православна църква чества Сретение Господне. Това е един от 12-те велики празници през годината. На четиридесетия ден след рождението си Исус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон.
Според народните обичаи днес се отбелязва и Петльовден.
Той се чества основно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Преди според старото летоброене празникът се е празнувал на 20 януари.
В народните обичаи празникът е посветен на мъжката плодовитост и сила и здраве.
Според някои, той е аналог на Бабинден, а според други е наследник на древен славянски обичаи в чест на лова пчеларството.
Легендите разказват , че Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния. По време на турското робство малки момченца от български произход са били изземвани от родителите им, за да бъдат включени към Османската армия и да бъдат превърнати в еничари.
В един такъв ден една смела българка от с. Еркеч, днес Козичоно, в област Бургас скрива детето си и отказва да го пусне на турците. Те я заплашват, че ако не го предаде, ще го убият.
През нощта жената извежда и скрива детето извън селото, заколва един петел и с кръвта му напръсква прага и вратата на къщата си.
На сутринта, когато дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч.
От този ден Петльовден става празник на мъжката рожба, ден на мъжкото начало на рода български.
Традициите на този ден повеляват във всяка къща, в която има момченце да се заколи петел
Жертвената птица се заколва на прага, точно, както в легендата за Еркеч.
Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват, ако децата се разблеят.
Петелът се сготвя и от гозбата се раздава на съседи за здраве на момченцето .