На 90-годишна възраст почина Никола Даскалов – общественик, писател, археолог и един от последните оцелели от концлагера в Белене от 50-те години. Той оставя след себе си значителен принос в науката, политиката и литературата.
- Реклама -
Преди 10 ноември 1989 г. Даскалов работи като археолог в Националния институт за паметници на културата и издава първите си книги на тема история на оръжията. Една от тях – „Weaponry Of The Past“, е разпространявана от Penguin Books по целия свят.
След падането на комунистическия режим, Даскалов се включва активно в създаването на първите структури на СДС и допринася за изборните победи на общинско и национално ниво. Той заема постовете на главен секретар на Столична община и заместник-министър на отбраната в правителството на Филип Димитров. В края на 90-те се оттегля от активната политика, отказвайки да прави компромиси с наследниците на комунистическия режим.
Никола Даскалов е автор на множество книги на тема оръжия, включително „Огнестрелни оръжия“, която продължава да се преиздава. Сред мемоарите му са „Няма оазиси в червената пустиня“, посветена на лагерите, и „Славното време“, с мемоари от активните му години в политиката. Последната предстои да бъде преиздадена с актуализирани бележки.
Опелото на Никола Даскалов ще се състои на 19 януари, неделя, от 12 часа в обредния дом на погребална агенция МИРА в София, на ул. „Заводска“ №10.
На 90-годишна възраст почина Никола Даскалов – общественик, писател, археолог и един от последните оцелели от концлагера в Белене от 50-те години. Той оставя след себе си значителен принос в науката, политиката и литературата.
- Реклама -
Преди 10 ноември 1989 г. Даскалов работи като археолог в Националния институт за паметници на културата и издава първите си книги на тема история на оръжията. Една от тях – „Weaponry Of The Past“, е разпространявана от Penguin Books по целия свят.
След падането на комунистическия режим, Даскалов се включва активно в създаването на първите структури на СДС и допринася за изборните победи на общинско и национално ниво. Той заема постовете на главен секретар на Столична община и заместник-министър на отбраната в правителството на Филип Димитров. В края на 90-те се оттегля от активната политика, отказвайки да прави компромиси с наследниците на комунистическия режим.
Никола Даскалов е автор на множество книги на тема оръжия, включително „Огнестрелни оръжия“, която продължава да се преиздава. Сред мемоарите му са „Няма оазиси в червената пустиня“, посветена на лагерите, и „Славното време“, с мемоари от активните му години в политиката. Последната предстои да бъде преиздадена с актуализирани бележки.
Опелото на Никола Даскалов ще се състои на 19 януари, неделя, от 12 часа в обредния дом на погребална агенция МИРА в София, на ул. „Заводска“ №10.
От Агенция „Пътна инфраструктура“ призоваха шофьорите да се движат с повишено внимание през тунел „Благоевград“ при 98-и километър на автомагистрала „Струма“ в посока Кулата.
Причината...
Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията в оставка Гроздан Караджов се обърна официално към Европейската комисия по повод критичната ситуация на граничните пунктове...
Тъжно да! Баща ми също беше един от лагеристите в Белене, след това Ловеч и почина преди 3 години на 84 годишна възраст. Забравен от „съратниците“ си и държавата ни! Единствено живееше със спомените си от там, а разказите му до днес помня… СДС идваха и в нас да го агитират, но като човек, който мрази системата, нямаше доверие в никой! Какво стана с тия другите?… ами в статията много хубаво сте го написали… Прехода беше трамплин за някои, че сега да ни доведат до мизерията в която сме (ах, тази демокрация) и урок, за такива като баща ми, да запазят честта и достойнството си (за разлика от други)!
Дима Бонева Тъжно и жалко за баща ви Съболезнования!
Но въпреки, че реално още нямаме демокрация, не разбирам коментара ви(ах, тази демокрация), най-малкото разликата е ОГРОМНА, вече няма потърпевши като баща ви, а това не е малко!
А мизерията е наследена от комунизма и това е очевидно в доходи, стандарт, развитие и тн между комунистическия блок и запада!
И. К- Оф Свързвам демокрацията с баща ми, а той все казваше: “ Ах, тази демокрация. Чакам я, чакам я…“… Не е харесвал тогавашният режим и той, като други, е бил искал по-нормален живот, според разбиранията си. След това дойде „демокрацията“ и се започна една борба за оцеляване, та до ден днешен. Така си и умря… чакайки…
Много са се мъчили …,че чак на 90 години !
Е и? Бил там без причина , така ли?
Тъжно да! Баща ми също беше един от лагеристите в Белене, след това Ловеч и почина преди 3 години на 84 годишна възраст. Забравен от „съратниците“ си и държавата ни! Единствено живееше със спомените си от там, а разказите му до днес помня… СДС идваха и в нас да го агитират, но като човек, който мрази системата, нямаше доверие в никой! Какво стана с тия другите?… ами в статията много хубаво сте го написали… Прехода беше трамплин за някои, че сега да ни доведат до мизерията в която сме (ах, тази демокрация) и урок, за такива като баща ми, да запазят честта и достойнството си (за разлика от други)!
Дима Бонева Тъжно и жалко за баща ви Съболезнования!
Но въпреки, че реално още нямаме демокрация, не разбирам коментара ви(ах, тази демокрация), най-малкото разликата е ОГРОМНА, вече няма потърпевши като баща ви, а това не е малко!
А мизерията е наследена от комунизма и това е очевидно в доходи, стандарт, развитие и тн между комунистическия блок и запада!
И. К- Оф Свързвам демокрацията с баща ми, а той все казваше: “ Ах, тази демокрация. Чакам я, чакам я…“… Не е харесвал тогавашният режим и той, като други, е бил искал по-нормален живот, според разбиранията си. След това дойде „демокрацията“ и се започна една борба за оцеляване, та до ден днешен. Така си и умря… чакайки…
Дима Бонева Пак питам, кога е дошла тази демокрация, реално само пътуванията ни са по демократичен модел, нищо друго! И няма репресии!
От кои? От политическите или от криминалните затворници, които до един се писаха политически?
Сърдитиятъ Графъ , за съжаление уголемяват само цици.