Search Suggestions
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Почина Леа Масари, легенда на европейското кино

          Италианската актриса Леа Масари, запомнена с участието си в шедьоври на европейското кино като „Приключението“ на Микеланджело Антониони и „Сърдечен смут“ на Луи Мал, е починала на 91-годишна възраст, съобщи АФП.

          - Реклама -

          По информация на вестник Il Messaggero, актрисата е издъхнала в понеделник, а погребението ѝ се е състояло ден по-късно в градчето Сутри, разположено северно от Рим.

          Истинското ѝ име е Анна Мария Масатани. Родена в Рим на 30 юни 1933 г., тя оставя ярка следа в киното на 60-те и 70-те години с участия както в италиански, така и във френски продукции. Пробивът ѝ идва с ролята в „Приключението“ (1960), където партнира на Моника Вити, а нейният стил – едновременно изразителен и деликатен – я превръща в емблематична фигура на европейското арт кино.

          Масари е работила с някои от най-значимите режисьори на своето време – Серджо Леоне, Франческо Рози, братя Тавиани, Клод Соте, Карлос Саура. Сред най-известните ѝ филми са „Родоският колос“, „Нещата от живота“, „Труден живот“ и „Сърдечен смут“.

          Актрисата често е споделяла, че предпочита стойностни роли пред водещи позиции и с готовност е приемала поддържащи персонажи, ако проектът ѝ е бил смислен. На екрана е партнирала с легенди като Ален Делон, Ив Монтан, Жан-Пол Белмондо, Антъни Пъркинс, Мел Ферер и Джан Мария Волонте.

          Леа Масари е определяна от критиката като „най-френската сред италианските актриси“ – признание за нейния стил и кариера, развита паралелно в двете големи кинематографии на Европа. Сред френските режисьори, с които е работила, са Рене Клеман, Клод Пиното, Пиер Грание-Дефер и Анри Верньой.

          Италианската актриса Леа Масари, запомнена с участието си в шедьоври на европейското кино като „Приключението“ на Микеланджело Антониони и „Сърдечен смут“ на Луи Мал, е починала на 91-годишна възраст, съобщи АФП.

          - Реклама -

          По информация на вестник Il Messaggero, актрисата е издъхнала в понеделник, а погребението ѝ се е състояло ден по-късно в градчето Сутри, разположено северно от Рим.

          Истинското ѝ име е Анна Мария Масатани. Родена в Рим на 30 юни 1933 г., тя оставя ярка следа в киното на 60-те и 70-те години с участия както в италиански, така и във френски продукции. Пробивът ѝ идва с ролята в „Приключението“ (1960), където партнира на Моника Вити, а нейният стил – едновременно изразителен и деликатен – я превръща в емблематична фигура на европейското арт кино.

          Масари е работила с някои от най-значимите режисьори на своето време – Серджо Леоне, Франческо Рози, братя Тавиани, Клод Соте, Карлос Саура. Сред най-известните ѝ филми са „Родоският колос“, „Нещата от живота“, „Труден живот“ и „Сърдечен смут“.

          Актрисата често е споделяла, че предпочита стойностни роли пред водещи позиции и с готовност е приемала поддържащи персонажи, ако проектът ѝ е бил смислен. На екрана е партнирала с легенди като Ален Делон, Ив Монтан, Жан-Пол Белмондо, Антъни Пъркинс, Мел Ферер и Джан Мария Волонте.

          Леа Масари е определяна от критиката като „най-френската сред италианските актриси“ – признание за нейния стил и кариера, развита паралелно в двете големи кинематографии на Европа. Сред френските режисьори, с които е работила, са Рене Клеман, Клод Пиното, Пиер Грание-Дефер и Анри Верньой.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Европа променя стратегията: Обмислят се киберофанзиви и военни учения срещу Русия

          Държавите от НАТО и Европейския съюз са изправени пред нова реалност, в която руски дронове нарушават въздушното пространство, а агенти на Москва извършват саботажи...

          Франция поиска от ЕС отлагане на сроковете за търговското споразумение с Меркосур

          В неделя Франция се обърна с молба към Европейския съюз за отлагане на предвидените за тази седмица „крайни срокове“ за подписване на търговското споразумение...

          Алес Бяляцки призова ЕС за диалог с Минск за освобождаване на политически затворници

          Европейският съюз трябва да започне преговори с властите в Минск с цел освобождаване на още политически затворници. Това заяви беларуският дисидент и носител на...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ

          Зареждане…

          Зареждане…

          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions