Няма действаща норма, няма разумно правосъдие, няма практика нито сега, в миналото, нито в бъдеще, която ще позволи да се запише правна норма, че умисълът се приема предварително, ако някой е употребил алкохол и наркотици. Умисълът е това, което човек мисли преди да направи престъплението. Това каза адвокатът Марин Марковски в ефира на Нова относно по-строгите наказания за шофьори, които са употребили наркотици и алкохол.
- Реклама -
Той коментира и думите на прокуратурата, че в практиката редица престъпления по транспорта се квалифицират като непредпазливи, въпреки че са извършени след употреба на значителни количества алкохол или в пъти над разрешената скорост. Това води до умисъл на дееца, в случая – водач.
„Когато става въпрос за вината – дали е непредпазлива, или умишлена се изследват разсъжденията на извършителя, непосредствено преди деянието, а не във времето назад. Тези разсъждения решават какво да направи. Когато някой прави нещо, ако е умишлено съзнава, че прави определено действие”, обясни адвокатът и даде пример: „Удря с чука и чупи стъклото на кола. Съзнава, че, като удари с чука, ще счупи стъклото. Той иска да го счупи. Съзнанието и искането да счупи стъклото или да убие умишлено го прави умишлен извършител”, допълни адвокатът.
Няма действаща норма, няма разумно правосъдие, няма практика нито сега, в миналото, нито в бъдеще, която ще позволи да се запише правна норма, че умисълът се приема предварително, ако някой е употребил алкохол и наркотици. Умисълът е това, което човек мисли преди да направи престъплението. Това каза адвокатът Марин Марковски в ефира на Нова относно по-строгите наказания за шофьори, които са употребили наркотици и алкохол.
- Реклама -
Той коментира и думите на прокуратурата, че в практиката редица престъпления по транспорта се квалифицират като непредпазливи, въпреки че са извършени след употреба на значителни количества алкохол или в пъти над разрешената скорост. Това води до умисъл на дееца, в случая – водач.
„Когато става въпрос за вината – дали е непредпазлива, или умишлена се изследват разсъжденията на извършителя, непосредствено преди деянието, а не във времето назад. Тези разсъждения решават какво да направи. Когато някой прави нещо, ако е умишлено съзнава, че прави определено действие”, обясни адвокатът и даде пример: „Удря с чука и чупи стъклото на кола. Съзнава, че, като удари с чука, ще счупи стъклото. Той иска да го счупи. Съзнанието и искането да счупи стъклото или да убие умишлено го прави умишлен извършител”, допълни адвокатът.
