Продължава недоволството в Плевенско заради режима на водата, наложен в областния град. Протестиращите настояват за подмяна на водопреносната мрежа, монтаж на нови измерватели за откриване на най-големите загуби и подмяна на магистралния водопровод.
В сряда Националният борд по водите проведе първото си заседание и набеляза мерки за справяне с кризата. Междувременно NOVA получи сигнали за три аварии – една от тях във Велики Преслав, която вече пети ден не е отстранена. В Плевен по улиците потече питейна вода на две места – до парк „Кайлъка“ и в индустриалната зона. Според зрителите институциите са уведомени.
Борислав Цветанов, подал сигнал за проблема, сподели, че аварията в индустриалната зона не е отстранена вече четири денонощия. „По двете платна течеше вода, вчера отстраниха проблема край парка, но изтекоха хиляди кубици вода, които са ни нужни за оросяване на кладенците. Междувременно водният режим продължава – вода има само три часа сутрин и вечер. От МРРБ обещаха до две седмици ситуацията да се подобри и да няма воден режим през нощта“, каза Цветанов.
Плевенчани смятат, че Националният борд по водите е печелене на време и са категорични, че искат да имат чиста вода с главно „В“. Те настояват за смяна на цялата водопреносна мрежа и са скептични, че бордът ще реши кризата. Освен това заявиха, че в неделя в 17 ч. ще организират нов протест.
В студиото на „Здравей, България“ председателят на Научно-техническия съюз по водно дело и бивш директор на „Водоснабдяване и канализация“ – Пламен Никифоров, препоръча експертно да се определят приоритетите в водоснабдяването, след което бордът да реши кое да бъде финансирано.
„Трудно може да се реагира мигновено в период на водна криза. Не може един сондаж да осигури 200 литра, ако няма толкова вода. Проблемите са водоизточниците и състоянието на инфраструктурата, като първите са териториално неравномерно разпределени. Имаме поредица от сухи и влажни години. Има ярно изразена сезонна неравномерност. Около 60% от оттока на реките, които се използват, се формира през пролетта, а в момента те почти са пресъхнали. Водата трябва да се съхрани някъде, за да може да я използваме, когато ни потрябва. Язовирите не се реализират за месеци, нито дори за година. Въобще не знаем колко вода имаме, за да измерим точно колко са загубите. Четох, че около 40% от водоизточниците имат измервателно устройство. Конкретно в Плевен е необходима рехабилитация на водната мрежа“, коментира Никифоров.
Според хидролога Иван Греченлиев водоснабдяването изисква изграждане в дълъг период в годините.
„Огромна част от положените мрежи са по-възрастни от нас. Това не е система, която реагира веднага на намесата ни, дори с необходимия финансов ресурс. София е един добър пример – успя да намали загубите си от над 65% до 38“, каза той.
Теодора Пакулева от Българска асоциация по водите oтбеляза, че по кохезионни еврофондове до 2029 г. се очакват 1,3 млрд. лева.
„Отделно имаме финансиране от национален бюджет, земеделски програми и ПУДООС. Това е ресурс, който не се получава в рамките на тази година. Необходима е национална стратегия по водите. Темпът на реализиране и оползотворяване на средствата е нисък“, обясни тя.
3 месеца и то когато реално води има и то много, но не могат да се докарат до домовете. 🤦♀️ И там има жилища по над €100000 😂🤷♀️.