Search Suggestions
      събота, 11.10.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Киркук–Джейхан: новото начало на стария петролен коридор между Турция и Ирак

          Петролът в Близкия изток никога не е просто петрол — той е въпрос на политика, суверенитет и оцеляване.
          Когато Турция обяви, че ще прекрати споразумението за тръбопровода с Ирак до 2026 г., президентът Реджеп Тайип Ердоган го определи като „необходим ход за защита на правата на Турция и прекрояване на енергийното ѝ бъдеще“.

          - Реклама -

          Това решение, съчетано с рестартирането на износа на суров петрол през тръбопровода Киркук–Джейхан след двегодишно замразяване, означава повече от технически процес — то повдига въпроса дали петролът ще раздели или ще обедини Турция и Ирак през следващото десетилетие.

          История на един стратегически тръбопровод

          Тръбопроводът Киркук–Джейхан, открит през 1977 г., дълги години беше жизненоважен канал за износ на петрол от северен Ирак. В пика си той доставяше над 1 милион барела дневно до турското пристанище Джейхан, осигурявайки достъп до световните пазари.

          В началото на 2010-те Регионалното правителство на Кюрдистан (РПК) започна самостоятелен износ на петрол, заобикаляйки федералния Багдад и държавната компания SOMO. Подкрепата на Анкара за този износ доведе до международен правен сблъсък.

          През март 2023 г. трибуналът на Международната търговска камара отсъди в полза на Ирак, задължавайки Турция да плати 1,5 милиарда долара обезщетения за улесняване на неоторизиран кюрдски износ. В резултат транзитът беше спрян, а Багдад и Ербил загубиха приходи до 1 милиард долара месечно, което подкопа икономиката и на двете страни.

          Енергийният баланс на 2025 г.

          Днес, две години по-късно, Анкара възобновява потока на петрол, но под нови условия.
          Ердоган прекратява договора от 1973 г., за да наложи нова рамка на сътрудничество, включваща Багдад, Ербил и международните петролни компании.

          Съгласно предварителното споразумение, SOMO ще управлява износа, докато Кюрдистан ще получава дял от приходите.
          Износът стартира с 200 000 барела дневно, но символиката е по-важна от обема — възобновяването на потоците означава възстановяване на доверието и нов политически диалог между трите страни.

          Победители и предизвикателства

          • За Ирак: възстановяването на северния износ осигурява жизненоважна ликвидност, тъй като петролът съставлява над 90% от държавните приходи.
          • За Кюрдистан: сделката е спасителен пояс след финансовия срив и социалното напрежение.
          • За Турция: тя затвърждава ролята си на енергиен хъб, свързващ Близкия изток и Европа, и възвръща доверието на международните пазари.

          Турция също предлага да разшири сътрудничеството в областта на газа, електроенергията и нефтохимията, превръщайки тръбопровода в мултиенергиен коридор, а не само в маршрут за суров петрол.

          Несигурното бъдеще

          Въпреки положителните сигнали, рисковете остават значителни:

          • евентуални спорове между Багдад и Ербил за разпределение на приходите;
          • арбитражни искове на Турция и нейното намерение да възстанови старите дългове;
          • резервираното поведение на международните компании, като норвежката DNO, която отказа да поднови износа заради неплатени задължения.

          На глобалните пазари, макар и 200 000 барела дневно да са малко, те внасят стабилност в свят на геополитическа несигурност — от Украйна до Червено море.

          Поглед напред

          Както отбелязва енергийният експерт Басам Фатух от Оксфордския институт,

          Рестартирането на Киркук–Джейхан доказва това: техническата инфраструктура е безсмислена без политическо доверие.

          Ако Анкара и Багдад надградят върху тази база и създадат енергиен коридор, включващ петрол, газ, електричество и възобновяеми източници, те могат да стабилизират региона и да се впишат в глобалния енергиен преход.

          В крайна сметка тръбопроводът Киркук–Джейхан остава метафора за Близкия изток — може да се превърне в мост на сътрудничество или в нова линия на разделение.
          Светът ще наблюдава дали този коридор от миналото ще се трансформира в енергиен мост на бъдещето.

          Петролът в Близкия изток никога не е просто петрол — той е въпрос на политика, суверенитет и оцеляване.
          Когато Турция обяви, че ще прекрати споразумението за тръбопровода с Ирак до 2026 г., президентът Реджеп Тайип Ердоган го определи като „необходим ход за защита на правата на Турция и прекрояване на енергийното ѝ бъдеще“.

          - Реклама -

          Това решение, съчетано с рестартирането на износа на суров петрол през тръбопровода Киркук–Джейхан след двегодишно замразяване, означава повече от технически процес — то повдига въпроса дали петролът ще раздели или ще обедини Турция и Ирак през следващото десетилетие.

          История на един стратегически тръбопровод

          Тръбопроводът Киркук–Джейхан, открит през 1977 г., дълги години беше жизненоважен канал за износ на петрол от северен Ирак. В пика си той доставяше над 1 милион барела дневно до турското пристанище Джейхан, осигурявайки достъп до световните пазари.

          В началото на 2010-те Регионалното правителство на Кюрдистан (РПК) започна самостоятелен износ на петрол, заобикаляйки федералния Багдад и държавната компания SOMO. Подкрепата на Анкара за този износ доведе до международен правен сблъсък.

          През март 2023 г. трибуналът на Международната търговска камара отсъди в полза на Ирак, задължавайки Турция да плати 1,5 милиарда долара обезщетения за улесняване на неоторизиран кюрдски износ. В резултат транзитът беше спрян, а Багдад и Ербил загубиха приходи до 1 милиард долара месечно, което подкопа икономиката и на двете страни.

          Енергийният баланс на 2025 г.

          Днес, две години по-късно, Анкара възобновява потока на петрол, но под нови условия.
          Ердоган прекратява договора от 1973 г., за да наложи нова рамка на сътрудничество, включваща Багдад, Ербил и международните петролни компании.

          Съгласно предварителното споразумение, SOMO ще управлява износа, докато Кюрдистан ще получава дял от приходите.
          Износът стартира с 200 000 барела дневно, но символиката е по-важна от обема — възобновяването на потоците означава възстановяване на доверието и нов политически диалог между трите страни.

          Победители и предизвикателства

          • За Ирак: възстановяването на северния износ осигурява жизненоважна ликвидност, тъй като петролът съставлява над 90% от държавните приходи.
          • За Кюрдистан: сделката е спасителен пояс след финансовия срив и социалното напрежение.
          • За Турция: тя затвърждава ролята си на енергиен хъб, свързващ Близкия изток и Европа, и възвръща доверието на международните пазари.

          Турция също предлага да разшири сътрудничеството в областта на газа, електроенергията и нефтохимията, превръщайки тръбопровода в мултиенергиен коридор, а не само в маршрут за суров петрол.

          Несигурното бъдеще

          Въпреки положителните сигнали, рисковете остават значителни:

          • евентуални спорове между Багдад и Ербил за разпределение на приходите;
          • арбитражни искове на Турция и нейното намерение да възстанови старите дългове;
          • резервираното поведение на международните компании, като норвежката DNO, която отказа да поднови износа заради неплатени задължения.

          На глобалните пазари, макар и 200 000 барела дневно да са малко, те внасят стабилност в свят на геополитическа несигурност — от Украйна до Червено море.

          Поглед напред

          Както отбелязва енергийният експерт Басам Фатух от Оксфордския институт,

          Рестартирането на Киркук–Джейхан доказва това: техническата инфраструктура е безсмислена без политическо доверие.

          Ако Анкара и Багдад надградят върху тази база и създадат енергиен коридор, включващ петрол, газ, електричество и възобновяеми източници, те могат да стабилизират региона и да се впишат в глобалния енергиен преход.

          В крайна сметка тръбопроводът Киркук–Джейхан остава метафора за Близкия изток — може да се превърне в мост на сътрудничество или в нова линия на разделение.
          Светът ще наблюдава дали този коридор от миналото ще се трансформира в енергиен мост на бъдещето.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Израел започна прехвърлянето на затворници преди освобождаването им по споразумението за примирие в Газа

          Израел започна да прехвърля затворници от два затвора като част от споразумението за прекратяване на огъня в Газа, което има за цел освобождаването на...

          Силно земетресение разтърси руския полуостров Камчатка

          Силен трус с магнитуд 5,8 разтърси източния бряг на Камчатка. Земетресението е било на дълбочина около 10 километра, съобщиха от германския Изследователски център за...

          Мощен взрив във фабрика за експлозиви в Тенеси, издирват 19 души

          В американския щат Тенеси продължава издирването на 19 души, изчезнали след мощен взрив във фабрика за експлозиви край град Бъкснорт, на около 50 километра...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ

          Зареждане…

          Зареждане…

          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions