Френското правителство и премиерът Себастиен Льокорню са под силен политически натиск, докато парламентът обсъжда бюджета за следващата година и спорния данък върху свръхбогатите, предложен от левицата, съобщи АФП. Очаква се дебатът по темата да бъде отложен за следващата седмица.
Франция е под натиск да приеме бюджета до края на годината, за да ограничи дефицита и растящия държавен дълг. Но обсъжданията са парализирани от дълбоко разделение между левицата и десницата.
Льокорню, третият премиер на страната за малко повече от година, обеща да не използва извънредни парламентарни механизми за прокарване на непопулярни мерки — инструмент, често използван от предшествениците му. Въпреки това той е изправен пред натиск и от двете страни.
Десницата настоява за по-малко данъци и вече прокара премахването на данъка върху извънредния труд.
Левицата, от своя страна, настоява за въвеждане на данък върху свръхбогатите, като заплашва да свали правителството, ако предложението не бъде обсъдено.
Проектът, известен като „данъкът Зукман“, е кръстен на френския икономист Габриел Зукман, който предлага 2-процентен данък върху активи над 100 милиона евро.
Той би засегнал около 1800 от най-богатите домакинства и би могъл да донесе до 20 милиарда евро годишно.
Правителството на Льокорню се противопоставя на облагането на професионалните активи, аргументирайки се, че това би навредило на бизнеса. Вместо това предлага данък върху управляващи фондове с активи над 5 милиона евро.
В опит за компромис социалистите предложиха нов вариант – 3% данък върху богатство над 10 милиона евро, като се изключват семейните и иновативните предприятия.
„Извън въпрос е да наказваме предприемачите чрез подобен данък, който би подкопал производствения капацитет на Франция,“ заяви министърът на бюджета Амели дьо Моншален.
Франция остава в политическа парализа от миналата година, когато президентът Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори, опитвайки се да укрепи властта си.
Вместо това центристкият му блок загуби мнозинството, а крайната десница засили позициите си, което доведе до разпокъсан парламент и трудни преговори по всяка голяма реформа.
Дебатът за данъка върху богатството се превърна в символ на това разделение – между стремежа към социална справедливост и страха от нов удар върху икономиката.