Със 125 гласа „за“, 74 „против“ и без въздържали се Народното събрание отхвърли ветото на президента Румен Радев и прие повторно Закона за допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите.
С приетите текстове продажбата на активи на „Лукойл“ в България ще може да се извършва само с решение на Министерския съвет, и то при наличие на положително становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
В подкрепа на закона гласуваха ГЕРБ–СДС, „ДПС – Ново начало“, „БСП – Обединена левица“, „Има такъв народ“, както и един депутат от АПС и трима независими.
„Продължаваме промяната – Демократична България“, „Възраждане“, групата на МЕЧ и 12 депутати от АПС гласуваха „против“, а „Величие“ не участва в гласуването.
Според приетите разпоредби:
- ДАНС ще извършва предварително проучване и ще дава писмено становище преди всяка разпоредителна сделка с дялове, акции или имущество на „Лукойл България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл ейвиейшън България“ и „Състейнабъл енерджи съплай“;
- същите изисквания важат и за свързани дружества в България и трети държави;
- сделки, извършени без разрешение на Министерския съвет, ще бъдат нищожни.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
По време на дебата Искра Михайлова („Възраждане“) заяви, че законът е приет „на тъмно“ и „буквално казва, че България не е правова държава“.
„Няма как да приемаме законодателство, което фиксира един субект – независимо дали физически или юридически“, каза тя.
Станислав Анастасов („ДПС – Ново начало“) ѝ отговори, че мярката е необходима:
„Механизмът в закона цели да сме сигурни, че рафинерията в Бургас няма пак да попадне във фирма, която менажира личните активи на Путин.“
От „Продължаваме промяната – Демократична България“ възразиха, че ДАНС не може да стои над Министерския съвет.
„Тези промени ще стигнат до Конституционния съд и ще бъдат отменени. А междувременно законът няма да постигне целите, които вносителите преследват“, коментира депутатът Васил Стефанов.
Той допълни, че продажбата на „Лукойл Нефтохим Бургас“ може да бъде извършена през чуждестранни дружества, което прави невъзможен контрола на ДАНС върху такива сделки.
