С един подпис Бойко Борисов сложи край на КПКОНПИ и прежали 200 млн. евро

В новинарският поток на миналата седмица явно се открои едно политическо действие, случило се в пленарна зала на българския парламент. Открои се не само със своя натурален и неподправен начин на случване, излизащ извън процедурните норми на Народното събрание, но и заради значението в бъдеще, което най-вероятно ще носи.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов волю-неволю се присъедини към подписка за оставката на шефа на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) Антон Славчев. Подписът му вече фигурира в папка, поднесена му изненадващо или не от съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев, след негово изказване от трибуна, придружено с напомняне за скорошните думи на Борисов – „Аз съм за оставката на цялата комисия. Много пъти съм го казвал. Подкрепяме с две ръце отстраняването на Славчев”. Това вероятно добре звучи популистки за пред медиите и хората, но същата тази папка с подписка за оставка на шефа на КПК, междувременно е престояла около 3 седмици на рояла в Мраморното фоайе на бившия Партиен дом, без да бъде потърсена от никой. След подписа на Борисов в пленарна зала, много бързо папката коалиционно допълниха от “Има такъв народ” и БСП – “Обединена левица”.

Някъде в момента, в който лидерът на ГЕРБ заговори за оставка на Антон Славчев – началото на октомври, в тази му тоналност влезе и санкционираният от САЩ и Великобритания за корупция по закона “Магнитски” лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски, заричайки се, че неговата парламентарна група ще поиска преразглеждане на законопроектът за закриване на КПК.

“Продължаваме промяната-Демократична България” от месеци искат оставката на Антон Славчев, заради меко казано проявена пристрастност на комисията при скандалното задържане на варненския кмет Благомир Коцев. Неговият бивш зам.-кмет Диан Иванов, след като първоначално бе основен свидетел по делото, сега твърди, че е бил заплашен лично от Славчев, за да даде неверни показания срещу Коцев. Генерал Атанас Атанасов откровено нарече комисията “Паразитна структура за саморазправа”.

От своя страна ГЕРБ и ДПС-Ново начало в един глас посочват, че КПК е на ПП-ДБ и комисията работи в техен интерес, тъй като те са предложили и с техни гласове са приели закона, който през 2023 г. дава на бившата КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество) функции и права да разследва, задържа и повдига обвинения. Вероятно най-голямата грешка на ПП-ДБ в рамките на Голямата грешка наречена Сглобка. Да опитваш да сглобиш нов правен инструмент-бухалка с помощта на тези, срещу които искаш да го ползваш.

Иначе Антон Славчев е временно изпълняващ длъжността председател на Антикорупционната комисия от 2022 г., когато Сотир Цацаров е отстранен от този пост. Тогава в предходен парламент гласовете на ГЕРБ, ДПС-Пеевски и един депутат от БСП утвърждават позицията на Славчев, та до днес.

Самата КПКОНПИ пък бе разделена на две части – Комисия за противодействие на корупцията (КПК) и Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, и двете практически управлявани от наследника на Цацаров.

Какво ли тогава подтикна или принуди Борисов да вкара Антон Славчев в ролята на “изгорял бушон”, а Пеевски да поиска закриване на комисията? Големият проблем пред двамата е, че КПКОНПИ или сегашната КПК, е включена в Плана за възстановяване и устойчивост и от правилното й функциониране зависи страната ни да получи финансиране по ПВУ.

На 3 октомври Европейската комисия (ЕК) заяви, че временно задържа част от второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за България, поради неизпълнение на ключов етап – реформа на Комисията за борба с корупцията. Вицепремиерът Томислав Дончев уточни, че около 200 милиона евро се задържат до изпълнение на поетите ангажименти. Планът за възстановяване и устойчивост включва реформи и инвестиции на обща стойност над 6 млрд. евро безвъзмездни средства от ЕС.

България разполагаше с един месец, за да отговори на оценката на ЕК, който на практика вече изтече. Ако Комисията отново отчете, че етапът не е завършен, временно пак ще задържи част от плащането. След това страната ни ще разполага с нови шест месеца, за да предприеме действия и изпълни изискванията. От ЕК не са доволни, че КПК продължава да е политически контролирана и не е гарантирана нейната независимост, включително – целенасочено избягване избора на нейните членове с квалифицирано мнозинство от Народното събрание. А закриване на комисията едва ли ще се преброи за успешна реформа в Брюксел.

За да усложни сякаш още повече тази ситуация през октомври управляващото мнозинство отне правото на президента Румен Радев да утвърждава със свой указ назначението на председател на ДАНС и прехвърли този избор на народните представители, сиреч на себе си. Съвсем скоро временния шеф на ДАНС Деньо Денев, когото Радев блокира да оглави агенцията, бе предложен от кабинета “Желязков” на Народното събрание за постоянен председател на националната ни сигурност. Помните как същият този Денев заслужи да бъде любимец на главното “Д” и все по-малкото “Б”, като подписа доклада срещу машинното гласуване и на практика го премахна от местните избори през 2023 г., без никога да са представени реални доказателства за манипулация или възможност за компрометиране на електронните устройства.

Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов наскоро предположи пред медиите, че кандидат за поста в ДАНС ще бъде Антон Славчев. Не стана …но никой не би се учудил на подобен гьонсуратлък от страна на ГЕРБ, ДПС-НН, БСП и ИТН. А и се отварят други възможности за Славчев – изборът на председатели на ДАТО, службата, която контролира подслушванията и Държавна агенция “Разузнаване”, също преминаха в ръцете на парламента, Министерски съвет и съответно – главното “Д” и все по-малкото “Б”.