29 ноември 2025 | 19:21
24645
Писателят и общественик Иво Сиромахов публикува остър коментар относно състоянието на културните институции в България и драстичните разлики в заплащането между пазителите на духовността и народните представители. В своя емоционален анализ той обръща внимание на факта, че библиотеките, които би трябвало да са „лицето на един народ“, днес са изместени от казина, заложни къщи и фирми за бързи кредити.
- Реклама -
Сиромахов припомня историческата важност на библиотечното дело у нас, подчертавайки, че първата българска библиотека е създадена още през 1869 г. – преди възстановяването на държавността, а Народната библиотека отваря врати веднага след Освобождението през 1878 г. За тогавашните българи това е била неотложна задача, докато съвременните приоритети на обществото изглежда са се променили коренно.
Акцентът в коментара пада върху финансовото остойностяване на труда на хората, работещи в тази сфера. „А знаете ли каква е средната заплата на един библиотекар? 1333 лева месечно. Да, правилно прочетохте. 1333 лева месечно“, посочва авторът и прави шокиращо сравнение: „Месечната заплата на един български библиотекар е колкото един безполезен български депутат получава за два дни“.
Според него причината за това несъответствие се крие в липсата на отношение към книгите от страна на управляващите. Сиромахов отправя директни въпроси към политическия елит, споменавайки конкретни имена: „Колко книги според вас е прочел Делян Пеевски? Колко книги е прочел Бойко Борисов?“.
Публицистът обръща внимание и на нормативната уредба, която често остава само на хартия. Той цитира библиотечен стандарт, приет от Министерството на културата през 2014 г., според който държавата е задължена да купува по 100 нови книги на всеки 1000 жители годишно. За население от 6 милиона души това би означавало закупуването на 600 000 книги всяка година. Сиромахов обаче изразява силен скептицизъм относно спазването на този закон.
„Влезте някой ден в българска библиотека. Най-малкото за да може да се похвалите пред близките си, че сте влизали в библиотека“, призовава в заключение Иво Сиромахов, съветвайки хората да поговорят с библиотекарите, за да общуват с интелигентни хора и да се замислят какво наследство ще остане за идните поколения.
Писателят и общественик Иво Сиромахов публикува остър коментар относно състоянието на културните институции в България и драстичните разлики в заплащането между пазителите на духовността и народните представители. В своя емоционален анализ той обръща внимание на факта, че библиотеките, които би трябвало да са „лицето на един народ“, днес са изместени от казина, заложни къщи и фирми за бързи кредити.
- Реклама -
Сиромахов припомня историческата важност на библиотечното дело у нас, подчертавайки, че първата българска библиотека е създадена още през 1869 г. – преди възстановяването на държавността, а Народната библиотека отваря врати веднага след Освобождението през 1878 г. За тогавашните българи това е била неотложна задача, докато съвременните приоритети на обществото изглежда са се променили коренно.
Акцентът в коментара пада върху финансовото остойностяване на труда на хората, работещи в тази сфера. „А знаете ли каква е средната заплата на един библиотекар? 1333 лева месечно. Да, правилно прочетохте. 1333 лева месечно“, посочва авторът и прави шокиращо сравнение: „Месечната заплата на един български библиотекар е колкото един безполезен български депутат получава за два дни“.
Според него причината за това несъответствие се крие в липсата на отношение към книгите от страна на управляващите. Сиромахов отправя директни въпроси към политическия елит, споменавайки конкретни имена: „Колко книги според вас е прочел Делян Пеевски? Колко книги е прочел Бойко Борисов?“.
Публицистът обръща внимание и на нормативната уредба, която често остава само на хартия. Той цитира библиотечен стандарт, приет от Министерството на културата през 2014 г., според който държавата е задължена да купува по 100 нови книги на всеки 1000 жители годишно. За население от 6 милиона души това би означавало закупуването на 600 000 книги всяка година. Сиромахов обаче изразява силен скептицизъм относно спазването на този закон.
„Влезте някой ден в българска библиотека. Най-малкото за да може да се похвалите пред близките си, че сте влизали в библиотека“, призовава в заключение Иво Сиромахов, съветвайки хората да поговорят с библиотекарите, за да общуват с интелигентни хора и да се замислят какво наследство ще остане за идните поколения.
