Политическата обстановка в страната остава напрегната, като партиите не демонстрират необходимата воля за постигане на стабилно управление. Веднага след 5 януари процедурата по връчване на мандатите ще навлезе в активна фаза, поставяйки началото на нови политически сътресения след Нова година.
- Реклама -
България се подготвя за поредните предсрочни парламентарни избори след година, белязана от нестабилност и несполучливи опити за формиране на редовен кабинет. Конституционната процедура предвижда връчването на три проучвателни мандата. Ако първите два бъдат върнати неизпълнени, държавният глава има правото да избере на коя политическа сила да връчи третия. Анализаторите и обществените нагласи обаче сочат, че шансовете за съставяне на устойчиво правителство в рамките на този парламент са нищожни.
На този фон погледите са насочени към възможните дати за провеждане на нов вот. Според информация от източници в ЦИК и президентството, като най-вероятни се очертават 22 март, 29 март или 5 април. Вариантът за 5 април съвпада с празника Цветница, което създава определени логистични неудобства. Очакванията са конституционната процедура с мандатите да приключи до края на месец януари, което би позволило на служебно правителство да поеме властта в началото на февруари.
Успоредно с процедурните въпроси, напрежението в Народното събрание ескалира. Опозицията обсъжда инициирането на извънредно заседание за разглеждане на законопроект, касаещ свалянето на охраната на Делян Пеевски и Бойко Борисов. Този ход е част от по-широкия дебат относно работата на НСО, прозрачността на институциите и употребата на държавен ресурс. Казусът с охраната се очертава като символна битка между опозиционните сили, представящи се за „реформатори“, и т.нар. „статукво“.
Евентуалното разпускане на парламента през февруари създава риск за прекъсване на ключови законодателни инициативи. Наблюдатели и представители на неправителствения сектор изразяват опасения относно бъдещето на реформите в службите и съдебната система. Така за по-малко от 3 години избирателите ще бъдат изправени пред шестото си национално гласуване, което е ясен индикатор за липсата на политически консенсус и дълбочината на институционалната криза.
Политическата обстановка в страната остава напрегната, като партиите не демонстрират необходимата воля за постигане на стабилно управление. Веднага след 5 януари процедурата по връчване на мандатите ще навлезе в активна фаза, поставяйки началото на нови политически сътресения след Нова година.
- Реклама -
България се подготвя за поредните предсрочни парламентарни избори след година, белязана от нестабилност и несполучливи опити за формиране на редовен кабинет. Конституционната процедура предвижда връчването на три проучвателни мандата. Ако първите два бъдат върнати неизпълнени, държавният глава има правото да избере на коя политическа сила да връчи третия. Анализаторите и обществените нагласи обаче сочат, че шансовете за съставяне на устойчиво правителство в рамките на този парламент са нищожни.
На този фон погледите са насочени към възможните дати за провеждане на нов вот. Според информация от източници в ЦИК и президентството, като най-вероятни се очертават 22 март, 29 март или 5 април. Вариантът за 5 април съвпада с празника Цветница, което създава определени логистични неудобства. Очакванията са конституционната процедура с мандатите да приключи до края на месец януари, което би позволило на служебно правителство да поеме властта в началото на февруари.
Успоредно с процедурните въпроси, напрежението в Народното събрание ескалира. Опозицията обсъжда инициирането на извънредно заседание за разглеждане на законопроект, касаещ свалянето на охраната на Делян Пеевски и Бойко Борисов. Този ход е част от по-широкия дебат относно работата на НСО, прозрачността на институциите и употребата на държавен ресурс. Казусът с охраната се очертава като символна битка между опозиционните сили, представящи се за „реформатори“, и т.нар. „статукво“.
Евентуалното разпускане на парламента през февруари създава риск за прекъсване на ключови законодателни инициативи. Наблюдатели и представители на неправителствения сектор изразяват опасения относно бъдещето на реформите в службите и съдебната система. Така за по-малко от 3 години избирателите ще бъдат изправени пред шестото си национално гласуване, което е ясен индикатор за липсата на политически консенсус и дълбочината на институционалната криза.
