В момента най-големият геополитически проблем на Европа дори не е Русия, а двойната зависимост от САЩ и Китай.
От САЩ сме зависими както за износ, като най-големия пазар за европейски стоки, така и за ключов внос, най-вече енергиен и в сферата на дигиталните услуги. Този внос няма алтернатива в краткосрочен план. Особено енергийния, след разпада на отношенията с Русия. Говорих именно за това, когато през март миналата година писах за сп. “Мениджър” статия на тема “Защо ЕС не може да спечели търговска война със САЩ”.
И се оказа напълно вярно, ако си спомняте какво се случи при преговорите на ЕК с Вашингтон през лятото.
За военните зависимости от САЩ няма нужда дори да споменавам. Мащабът и дълбочината на тези зависимости ги прави системни. Това е най-голямата външна зависимост на ЕС, която, впрочем, той сам избра да задълбочи по време на администрацията на Байдън. Ключовото решение беше направено във връзка с войната в Украйна. По-неутрална позиция на Европейските държави тогава щеше да им позволи много по-голяма гъвкавост сега.
Зависимостта от Китай също е дълбока, макар и все още не толкова. Дълбока е най-вече за европейската промишленост по линия на суровините и компонентите, които се внасят. И докато от една страна европейски промишлени фирми искат да има търговски бариери в отговор на все по-конкурентния внос на китайски крайни продукти (като електромобили), от друга трябва да внимават, защото внасят много компоненти от Китай.
Гренландия, със своите ресурси и стратегическа локация е много важна именно в контекста на тези дуални зависимости и враждебните отношения с Русия. Европа спешно се нуждае от значително разширение на собствените източници на редкоземни метали и енергийни суровини.
САЩ вижда Европа като провинция и това се демонстрира все по-експлицитно. Основният плюс от “купуването” на Гренландия за Вашингтон в по-краткосрочен план би бил превръщането на САЩ във все по-безалтернативен “голям брат” за ЕС и допълнителното бетониране на системната ни американска зависимост.
Затова ЕС трябва да запази Гренландия на всяка цена, дори това да изисква огромна ескалация. В противен случай единствената алтернатива на дълбоката системна зависимост от САЩ ще е дълбока системна зависимост от Китай.
Европейските политици трябва да спрат с пожелателното мислене. Политиката на Доналд Тръмп няма да е изключение. Бъдеща администрация на Демократите няма да ни “върне” отнетото. Администрацията на Тръмп е по-директна отколкото други администрации (минали и бъдещи), но логиката на отношението на САЩ спрямо Европа няма да е различна. И всъщност е таква от доста дълго време преди Тръмп.
Цитирано от Георги Вулджев.