Антикорупционният фонд (АКФ) алармира, че Администрацията на Министерски съвет на практика е отказала да предостави информация за резултатите от проверките на неформалния енергиен холдинг „Орион“. Тези проверки бяха обявени през лятото на 2025 г. и отказът се позовава на стандарт за обмяна на данни, който, според АКФ, не е част от Закона за защита на класифицираната информация.
В края на ноември 2025 г. фондация АКФ отправи официално запитване до тогавашния министър-председател Росен Желязков. Фондът изиска данни за резултатите от назначените от него проверки на мрежата от над 150 енергийни дружества, за които по-рано през 2025 г. АКФ беше изнесъл редица притеснителни данни.
Освен това, от АКФ попитаха г-н Желязков дали е сезирал Прокуратурата на Република България и дали му е известно прокуратурата да се е самосезирала, както и какво е открила в резултат на евентуални проверки на Христо Ковачки и свързаните с него фирми.
Повод за изпращане на това запитване бе публичното изявление на Росен Желязков от 6-и юни 2025 г. В отговор на въпрос от народния представител Лена Бориславова, г-н Желязков тогава обяви, че разследването на АКФ, озаглавено „Холдингът на Чичко Тревичко“, съдържа данни за възможна престъпна дейност, които са достатъчни за самосезиране на прокуратурата. Той също така съобщи, че е възложил на министрите на финансите, енергетиката и околната среда и водите да извършат проверки по случая.
Въпреки сериозните заявки, които бяха направени, отговорът, получен от Министерски съвет, не предоставя съществена информация дали държавните институции най-после са предприели действия след дълги години на бездействие по казуса. От него става ясно, че министър-председателят Желязков, който подаде оставка на 11 декември 2025 г., вече е отговорил на подобно искане за информация от група народни представители от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Все пак, подробности за това какво точно е споделил г-н Желязков с депутатите, липсват в отговора до АКФ.
Бившият премиер посочва, че част от информацията касае образувана прокурорска преписка, материалите по която са следствена тайна и не могат да се разпространяват без разрешение на наблюдаващия прокурор. В допълнение, Росен Желязков твърди, че „друга част от информацията, съдържаща се в отговора на министър-председателя е класифицирана с ниво на класификация 1 (TLP-GREEN) и съгласно конвенцията на тази класификация, не може да се изнася извън рамките да дадена общност…“.
Правният екип на Антикорупционния фонд категорично заявява, че не са налице законови пречки за предоставяне на исканата информация. Според експертите информацията по прокурорските проверки не представлява следствена тайна и за достъп до нея не се прилага член 198 от Наказателно-процесуалния кодекс, на който се позовава министър-председателят.
Освен това, системата за класификация (TLP-GREEN), посочена в отговора на Министерски съвет, не е част от действащия български Закон за защита на класифицираната информация. „В случая не се касае нито за законово ограничение, нито за ограничение, произтичащо от международен акт – конвенция, както се твърди в отговора на премиера. Позоваването на вътрешна административна практика не може да е основание за отказ на достъп до информация от публичен интерес,“ коментира Лора Георгиева, правен експерт в АКФ. Тя подчертава, че Фондът продължава да настоява за пълна прозрачност относно предприетите мерки от различни министерства, ДАНС и прокуратурата по отношение на „сенчестия холдинг на Христо Ковачки“.
От АКФ изтъкват, че тази информация е от обществен интерес и следва да бъде предоставена. Според тях, ако мълчанието на институциите цели да скрие липсата на предприети действия, това логично би довело до заключението за институционален чадър над енергийните дружества.
„За да защитим публичния интерес, изпратихме запитвания до министрите на финансите, енергетиката и околната среда, до прокуратурата, както и до ДАНС и КЕВР,“ обяви Бойко Станкушев, директор на АКФ. „Гражданите заслужават решителни и прозрачни действия от страна на всички публични институции по този казус, който е от изключителна важност за публичния интерес.“
