Липсата на редовен държавен бюджет и преминаването към т. нар. удължителен бюджет поставят българските общини в трудна финансова ситуация.
В условията на политическа нестабилност местната власт е принудена да функционира с ограничени средства, неясни правила и без възможност за дългосрочно планиране. В тези условия кметовете са притеснени как ще изплащат заплатите на служителите и как ще осъществят важни инвестиционни проекти.
След двата неуспешни опита да се приеме редовен бюджет за 2026 година в края на миналата година Народното събрание прие т.нар. удължителен закон. Той не премина през предварително обществено обсъждане, не беше съгласуван и от Националното сдружение на общините.
Първоначално общините бяха договорили около 900 млн. евро по инвестиционните програми, но в удължения бюджет сумата беше намалена до около 830 млн. евро. С този бюджет се забранява подписването на нови споразумения до приемането на редовен държавен бюджет.
Освен това на 29 декември Министерският съвет отмени решение, с което се определяха стандартите за финансиране на делегираните от държавата дейности (например образование, социални услуги).
На 12 януари бяха приети нови правила за разплащане по вече подписаните инвестиционни договори. Ден по-късно Министерството на финансите предложи допълнителни трансфери за общините в размер на около 66 млн. евро, основно за компенсации в обществения транспорт и за археологически дейности.
На 15 януари финансовият министър обяви, че заплатите в бюджетната сфера ще бъдат увеличени еднократно с 5%.
За общините обаче остава неясно как това ще се приложи на практика, защото без приет бюджет няма яснота дали и как общинските съвети могат да одобрят тези увеличения.
С други думи, общините се намират в ситуация, в която трябва да работят и да изпълняват проекти, но без стабилни правила, без сигурно финансиране и с ограничена възможност да планират бъдещите си разходи. Това създава сериозен риск от блокиране на инвестиции и натрупване на финансови проблеми.
Кметът на Монтана и член на Управителния Съвет на Националното сдружение на общините в България Златко Живков коментира пред БНР:
„Имаше десетки коментари за какво ли не, но за това как влияе удължителният бюджет на общините, не. Първо – много широк използване на термина „към същия период на миналата година“
Ние също бяхме без бюджет, но в условията на удължителен закон, забавени трансфери, неизпълнени плащания, огромни проблеми във връзка с неясната политика на доходите.
Неприемането на бюджета ни докара до изключителен бич в тази посока. Не чух досега някой да коментира по какъв начин ще се платят заплатите на хората, които ще получат повишена минимална заплата 620 евро от Нова Година, как ще бъдат платени тези пари в така наречените местни дейности“.
Големият проблем е, че се увеличава минималната работна заплата, но в общинските бюджети няма предвидени средства за тези по-високи разходи.
Допълнителен риск идва от забавените плащания по европейски програми и Плана за възстановяване. Много общини имат подписани договори и вече извършени дейности, но не получават средства. Това води до съдебни искове от фирми-изпълнители и натрупване на неустойки.
Основното безпокойство пред хората в по-малките общини е свързано с ценовата нестабилност на стоките и услугите заради приемането на еврото и дали ще получат навреме заплатите си.
Най-големият риск в момента е, че инвестиционните програми на общините могат да бъдат блокирани, а доверието на хората към държавата и местната власт да бъде сериозно подкопано.
Кметицата на Троян и член на УС на Националното сдружение на общините Донка Михайлова е на мнение, че най-сериозният текущ проблем пред общините в момента е работата с удължен бюджет за миналата година в новите условия през 2026 година.