Липсата на точен анализ и качествена информационна кампания от страна на Европейската комисия (ЕК) е основната причина за острата реакция срещу търговското споразумение с държавите от Меркосур.
Тази теза изрази Венцислав Върбанов, бивш министър на земеделието и председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Според него Брюксел е допуснал грешка, като не е разяснил своевременно на европейските граждани и отделните икономически отрасли конкретните ползи и негативи от подобно партньорство.
Информационното затъмнение е породило страх в сектора, който естествено е прераснал в протести на фермерите. Според експерта обаче земеделските производители за пореден път се оказват жертва на по-широки геополитически процеси. Върбанов подчертава, че забавянето на споразумението обслужва интереси извън Европейския съюз.
„Крайният резултат е едно отлагане на споразумението във времето. Аз обаче оставам с едно усещане, че за пореден път земеделските производители бяхме употребени в голямата геополитическа игра поради липсата на достатъчно информация. Защото най-заинтересованите от липсата на това споразумение и отлагането на влизането в сила на споразумението са Китай, от който европейската икономика става все по-зависима“, коментира той.
Бившият земеделски министър обърна внимание на натиска, под който е поставена европейската индустрия заради високите цени на енергоносителите. В този контекст отварянето към нови пазари като тези на Меркосур би могло да генерира свежи приходи за икономиката на общността. Логиката е, че по-силният бюджет на ЕС би позволил и по-сериозно субсидиране на уязвимите сектори.
По отношение на българското земеделие Върбанов е категоричен, че зърнопроизводството – най-развитият отрасъл у нас – няма основания за притеснение, тъй като е конкурентоспособно на международните борси.
Рисковете са фокусирани в други направления, където страната ни традиционно не държи силни позиции.
„Стоки, които евентуално биха влезли и биха упражнили някакъв натиск, са производство на меса, най-вече на говеждо и пилешко, производство на захар, на етанол. А това са производства, в които ние не сме много силни“, поясни председателят на АЗПБ, като добави, че съществуват предпазни механизми за защита на местното производство, които обаче остават неясни за фермерите.
Големият проблем според експерта не се крие в самото търговско споразумение, а във вътрешната структура на българския аграрен сектор. Ситуацията с Меркосур само осветява дефицитите на възприетия модел, който разчита предимно на суровини.
„Когато си зависим от големи международни пазари, на които не си конкурентен, няма какво да направиш. В сектора се инвестира през всички години, но на практика ние сме силни в производство на суровини, чиято реализация не зависи от нас и сме в позиция, в която сме длъжни да приемем цените. Трябва да се мисли за преструктуриране и реформи и да се търси начин да има принадена стойност, която да остава тук, при нас“, анализира Върбанов.
Тези стратегически въпроси ще бъдат център на дискусиите по време на 12-ото издание на Националната среща на земеделските производители, насрочена за 25 и 26 февруари.
Форумът цели да събере на една маса както хората, които формират политиките в парламента и институциите, така и самите производители.