Липсата на ритмичност и непрекъснатото забавяне на ключови национални проекти се превръщат в хроничен проблем за българската инфраструктура. Това стана ясно от коментара на бившия министър на регионалното развитие и благоустройството архитект Иван Шишков в разговор с водещия Николай Колев. Основен акцент в дискусията бе поставен върху парадокса, че държавата отчита като успех „спасяването“ на средства за проекти, които е трябвало да бъдат завършени много по-рано.
Повод за анализа стана новината, че правителството е успяло да запази пълния размер на средствата за саниране на жилищни блокове по Националния план за възстановяване и устойчивост. Според архитект Шишков обаче, подобен „успех“ е сигнал за лошо управление на времето и процесите.
„Това означава, че след като днеска ги е спасило, означава, че са забавили“, категоричен бе архитектът. Той припомни, че тази програма е стартирала още в края на мандата на служебния кабинет, в който той беше министър през периода 2022–2023 г.
„Оказва се, че след три години нещо, което е трябвало да бъде свършено, може би преди около една година да е финализирано, днеска го спасяваме“, допълни Шишков, илюстрирайки скоростта, с която държавната администрация движи приоритетни задачи.
Магистрала „Европа“ и инфраструктурните забавяния
Като друг пример за забавен проект, който е изисквал спешни мерки, бе посочена магистрала „Европа“. Според бившия регионален министър, последният лот на аутобана също е попаднал в графата на обектите, нуждаещи се от спасяване, поради дългогодишно бездействие.
„Магистрала Европа, последният лот. Той също беше от тези, които трябваше да бъдат спасявани. Ама трябваше да бъдат спасявани, защото някой преди нас дълги години не беше направил нищо“, обясни Шишков. Той уточни, че проектирането и строителството на този обект са започнали още в периода 2012–2014 г.
Въпреки забавянето, архитектът отбеляза, че за разлика от други проекти, тази магистрала е успяла да стигне до реализация благодарение на ускорените процедури по време на служебното управление – одобряване на подробен устройствен план, отчуждаване и издаване на разрешение за строеж.
Проблемите с „Хемус“ и връзката Русе-Маказа
Ситуацията с магистрала „Хемус“ обаче остава сложна. Шишков направи паралел между завършването на „Европа“ и стагнацията при „Хемус“, подчертавайки правните и административни неуредици.
„Магистрала Европа успя да види своя край, докато магистрала Хемус, както знаете, още е заложник на инхаус процедурата“, заяви той. По думите му, четвъртият лот на „Хемус“ е бил започнат в миналото без разрешение за строеж и без отчуждаване, което създава дългосрочни пречки.
В дискусията бе засегната и темата за магистралната връзка от Русе до Маказа – проект, който е от съществено значение и за северната ни съседка Румъния. Иван Шишков подчерта, че реалното начало на този строеж също е станало възможно благодарение на действията на служебния кабинет.
„Ако не бяхме одобрили подробни планове, 70 км, забележете, щяхме да загубим процедура и щяхме да се върнем в изходна позиция“, поясни архитектът.
Нужда от ясни правила за бизнеса
Според Иван Шишков, коренът на проблема със забавянето на проектите не е само в техническото изпълнение, а в липсата на ясни правила, които държавата налага на строителния бранш. Той изтъкна, че строителните фирми са продукт на нормите и условията, които администрацията определя.
„Строителните фирми, както и целия изобщо бранш… е продукт на едни норми и на едни условия на труд, едни условия на изобщо на бизнес, който могат да правят, които ги определя държавата“, коментира той.
Липсата на предвидимост и раздаването на поръчки чрез непрозрачни процедури, като „инхаус“ възлагането, създават зависимост и пречат на нормалното функциониране на икономиката. Архитектът бе категоричен, че бизнесът иска ред и законност, а когато те липсват, потърпевши са гражданите, които остават без нужната инфраструктура.
„Не ни създават, извинявайте, не ни създават условия да живеем нормално“, обобщи ситуацията Шишков, визирайки липсата на завършени магистрални пръстени и качествена градска среда.