Учените алармират за изключително тревожни промени на океанското дъно, регистрирани само в рамките на 10-годишен период на наблюдение. Ключови животински видове, които играят фундаментална роля в рециклирането на хранителни вещества и поддържането на баланса на морския живот, изчезват безследно. Според експертите това явление може да е предвестник на мащабна екологична криза.
За да разберат процесите в дълбините, морските еколози Крейг Р. Смит и Фабио К. Де Лео провеждат детайлно проучване, използвайки кабелната обсерватория NEPTUNE. Изследването е съсредоточено в каньона Баркли, на дълбочина от близо 900 метра. Целта е да се проследи как дънните обитатели реагират на потънал органичен материал с течение на времето. Обикновено ресурси като китови кости, дървесина и карбонати предизвикват мигновена и интензивна активност сред специализираните дълбоководни видове, но настоящите резултати показват коренно различна картина.
Обичайните обитатели липсват
При нормални екологични условия, трупът на кит, озовал се на морското дъно, се превръща в истински пир за дълбоководните обитатели. Първи на мястото пристигат мършояди като бодливи акули и миксини, които консумират меките тъкани. След тях настъпва втората вълна от така наречените „екосистемни инженери“. Тя включва видове като Osedax, по-известни като „зомби червеи“. Тези костоядни анелидни червеи разграждат костите с помощта на симбиотични бактерии, извличайки мазнините от тях и отваряйки останките за множество други по-малки организми.
В рамките на експеримента учените разполагат три ребра на гърбат кит и парче дугласова ела на океанското дъно. Наблюденията продължават постоянно в продължение на осем месеца, а след това с прекъсвания в рамките на почти едно десетилетие. Данните, цитирани от „ZME Science“, разкриват стряскащ факт: червеите Osedax изобщо не са се появили върху костите нито след осем месеца, нито дори след 9,2 години. Подобна аномалия се наблюдава и при дървесината – дървоядите от род Xylophaga, които обикновено колонизират трупи в рамките на една година, тук дори не са разкрили сифоните си преди да изминат две години, което е сигнал за силно забавена или отслабена реакция.
Нарушения в екосистемата и „деоксигенация“
Тези безпрецедентни забавяния далеч не са нормални и индикират дълбоки нарушения в местната екосистема. Основният проблем е разпространението на зони с ниско съдържание на кислород. Според изследователите, липсата на биологична активност е пряко свързана с феномена „деоксигенация на океана“. Повишаването на атмосферните температури води до затопляне на повърхността на океана, което намалява способността на водата да задържа кислород и ограничава смесването ѝ с по-дълбоките и студени слоеве. Резултатът е, че морските дълбини стават все по-наситени с деоксигенирани области, които вече не са гостоприемни за обичайните си обитатели.
Заплаха за глобалната верига за рециклиране
Липсата на „разкостващи същества“ в дълбините не е просто научен куриоз, а сигнал за потенциален колапс на дълбоководния кръговрат на хранителните вещества. Без червеи и мекотели, които да стартират процеса на рециклиране, органичните материали остават неразградени на морското дъно. Когато разграждането се забави или спре, цялата хранителна верига започва да се разпада – от най-малките микроби до популациите на търговските видове риба, от които зависи изхранването на човечеството. Учените предупреждават, че ако зоните с ниско съдържание на кислород продължат да се разширяват, тази опасна тенденция може да излезе извън пределите на каньона Баркли и да има дълготрайни глобални последици.