Преди две години Абдулова предяви искове за по 70 000 лева срещу ГДБОП, прокуратурата и ДАНС, след като научи от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), че е била подслушвана незаконно.
Това се е случвало няколко пъти през 2011 г., 2012 г. и 2014 г., като от делото, което тя заведе в Софийския градски съд (СГС), става ясно, че е била разследвана за престъпления срещу правосъдието и корупция. Според тогавашните данни на ГДБОП Абдулова водела разследване в интерес на заможен бизнесмен от Пазарджик. Искането на антимафиотите било за подслушване заради данни за подкуп, но все още нямало образувано дори досъдебно производство срещу следователката. Освен това искането било отправено до Софийския окръжен съд, който през август 2011 г. разрешил прилагане на СРС първо за 60 дни, а след това за още 120 дни.
На следващата година започнало разследване и тогава вече и градската прокуратура поискала разрешение за подслушване, но не от Софийския градски съд, а отново от окръжния. Абдулова отново била следена за 60 дни, като след това председателят на Софийския окръжен съд е разрешил да бъде следена със СРС за още 120 дни, като и в двата случая били изготвени протоколи за веществени доказателствени средства.
През 2014 г. и градският съд дал разрешения за ползване на СРС срещу нея, но вече по искания на ДАНС, като всяко било отново за по 60 дни. От агенцията след това уведомили Специализираната прокуратура за резултатите от разследването, която отказала да образува досъдебно производство, защото нямало данни за организирана престъпна група или други престъпления, подсъдни на спецсъда.
В решението на СГС съдия Радост Бошнакова пише, че исканията на прокуратурата и ГДБОП не е трябвало да бъдат отправени до Софийския окръжен съд и председателят му не е трябвало да разрешава използването на СРС, защото не е бил компетентен да го направи.
В него се казва още, че първото разрешение е дадено преди да е образувано досъдебното производство, а исканията на прокуратурата са след като вече е образувано, което предполага различен ред за използване на СРС и компетентност на различни институции.
В искането на директора на ГДБОП обаче е било посочено, че преписката е за възможно участие на Абдулова в подкуп в качеството ѝ на следовател, което означава, че подсъдността би била на градския съд. Така, на шефа на окръжния съд е трябвало да е ясно от тази информация, че не той, а председателят на СГС е трябвало да прецени дали да разреши използването на специални разузнавателни средства.
Същото нарушение съдът констатира и по отношение на исканията на прокуратурата, които отново е трябвало да бъдат адресирани до градския, а не до окръжния съд, но то не е единствено. Тъй като Абдулова вече е била следена за максимално допустимия срок от 6 месеца след исканията на ГДБОП, то последващото подслушване за същото разследване, макар вече по искане на прокуратурата, според съда е заобикаляне на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).
„По исканията на ГДБОП прилагането на СРС-та (60 дни и 120 дни или общо 6 месеца) е било осъществено в максимално предвидения от закона срок по чл. 21, ал. 2 от ЗСРС, който е максимално допустимият при искания за едни и същи лица и обекти и за идентична деятелност, поради което и всяко друго искане, макар и направено от друг заявител, представлява заобикаляне на чл. 21, ал. 2 от ЗСРС и води до незаконосъобразно използване на СРС. Исканията на СГП за прилагането по отношение ищеца Радиана Абдулова е направена за деятелност, идентична на тази по исканията на ГДБОП, поради което и не може да се приеме, че този срок е започнал да тече отново и че прилагането на СРС въз основа тях е в съответствие с чл. 21 от ЗСРС“, се казва в решението.
Според съда обаче остава недоказано дали е незаконно и подслушването на Абдулова по искане на ДАНС. Причината е, че от агенцията не са изпратили исканията, за да бъдат проверени, нито били налични и разрешенията. Така СГС не е разбрал дали искането за подслушване е за същите престъпления, разследвани преди това от ГДБОП и прокуратурата.
В решението на СГС се казва, че след като срещу Абдулова са използвани незаконно специални разузнавателни средства, то неизбежно е претъпяла и морални вреди, след като са били нарушени правата ѝ, свързани с неприкосновеност на личността, жилището, свобода и тайната на кореспонденцията.
„Изводът на съда за незаконосъобразно използване спрямо ищеца на СРС обуславя и извод за претърпени такива неимуществени вреди, които в случая за ищеца Радиана Абдулова се изразяват в негативни субективни усещания на омерзение, стрес и напрежение, включително и от последвалото поведение на недоверие от колеги и административно ръководство“, пише съдия Бошнакова.
След това тя подчертава, че следователката е била следена една година по исканията на ГДБОП и прокуратурата с различни способи, чрез които са били събирани сведения за личността ѝ в различни аспекти. Съдът обръща внимание и на обстоятелството, че разследването срещу Абдулова е в областта на нейната професия.
„И доколкото изискванията на обществото към съдии, прокурори и следователи за почтеност и спазване на законите са изключително завишени, следва да се приеме, че действията на ответниците имат по-силно негативно отражение в неимуществената сфера на ищеца“, пише съдът и решава да осъди ГДБОП да плати 12 000 лв. обезщетение на Абдулова, а прокуратурата – 15000 лв. Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
