Богоявление е. На този ден преди 26 години влязохме с жена ми Домника в Искъра, каквато е вековната традиция в родното ми село Драгошиново. Бяхме се оженили предната година и е казано, че на Йордановден младоженците трябва да се потопят във водата.
Преди това фадрома разчупи леда. Беше минус 20 градуса. Поради което не валеше, но прехвърчаше сняг. От злиня, както обича да казва майка ми.
Но го направихме, както са го правили дядовците и бабите ми, както са го правили техните баби и дядовци.
Домника беше пременена в носия, аз – с дънки и пуловерче. Както е традицията, потопих й три пъти главата в реката, а множеството – на моста и наоколо се бяха събрали няколко хиляди души – викаше – Боже, тоя ке удави невестата.
Не се удави, издържа. И спечели уважение.
Тогава в Самоков още нямаше такова масово вадене на кръста, каквото има сега в цяла България и градът се беше стекъл да гледа. Бях главен редактор на вестника, местна знаменитост и много хора бяха дошли да видят.
България си има обичаи. Един от тях е Богоявленското къпане на младоженците.
Не искам да приличам на жълтопаважен Ентелектуалец, да претендирам, че разбирам от всичко.
Мога да кажа от това, което съм преживял и видял, че не всичко в тези обичаи е по каноните на християнството.
Например след погребение старите жени в Драгошиново кършат клонки от гробищата и ги носят в къщите си. Никой не знае защо, но поповете са категорични, че няма такъв канон. По-нормалните от тях оставят народа да прави както е учен от вековете. По-претенциозните се карат, мъмрят и назидават.
Но жените кършат клони. Може и скришом. Но кършат.
Сега модерните „попове“ от мейнстрийма поучават хората, че да влизаш в ледените води на Йордановден е варварство, кичозно парадиране, лишена от вяра демонстрация.
Разбирам този потрес. Не го споделям.
Колкото и светът да се е глобализирал – смалил или уголемил – все още оцеляваме, опирайки се на своите общности.
Семейство, село, град, родина.
Може някой ден – всъщност става и днес – да има хора, които са готови да се отрекат от обичаите си, от вярванията си, от корените.
Вярвайки, че това ги прави по-успешни, по-цивилизовани, по-cool.
Не е дошъл още този ден.
И никой не е прокопсал, отказвайки се от себе си.
За който не вярва – антропологията на Хари.
Не сте я чели?
И аз не съм.
Честит Йордановден.
Бог пред нас, ние след него.
Георги Даскалов