„Да се неглижира Независимостта, като празник, е недостойно. Той беше обявен за царски след 1944 г. и чак през 1998 г. беше възстановен като национален празник. В българското общество обаче не се възприема така, както се възприемат Трети март и Шести септември. Не е възпят в нито една поема или роман като форма на национално утвърждаване. Ако едно историческо събитие не влезе в националното съзнание посредством литературата, то остава встрани“. Това заяви проф. Ивайло Христов, преподавател по ”История на журналистиката” и „Народопсихология” в УНСС пред БНР.
- Реклама -
“В съвременния свят не може да си независим, въпросът е обвързаността да не нарушава твоето национално достойнство“, добави още той.
„Обявяването на независимостта през 1908 година е кулминацията на градивната енергия на бълтарското народостроене. След това започна насаждането на братоубийствения синдром на противопоставянето в българското общество, което е видимо и до днес“, уточни професорът.
„Най-големият ни проблем е, че българското общество мисли едноцветно, много са резки разделителните линии. Не може да постигнем консенсус по най-елементарни въпроси. Това черно-бяло мислене не ни прави по-способни да взимаме разумни и държавнотворни решения. Тази бразда, която се изкопова в българското общество, е причина и за националните катастрофи“ , подчерта проф. Христов.
„Да се неглижира Независимостта, като празник, е недостойно. Той беше обявен за царски след 1944 г. и чак през 1998 г. беше възстановен като национален празник. В българското общество обаче не се възприема така, както се възприемат Трети март и Шести септември. Не е възпят в нито една поема или роман като форма на национално утвърждаване. Ако едно историческо събитие не влезе в националното съзнание посредством литературата, то остава встрани“. Това заяви проф. Ивайло Христов, преподавател по ”История на журналистиката” и „Народопсихология” в УНСС пред БНР.
- Реклама -
“В съвременния свят не може да си независим, въпросът е обвързаността да не нарушава твоето национално достойнство“, добави още той.
„Обявяването на независимостта през 1908 година е кулминацията на градивната енергия на бълтарското народостроене. След това започна насаждането на братоубийствения синдром на противопоставянето в българското общество, което е видимо и до днес“, уточни професорът.
„Най-големият ни проблем е, че българското общество мисли едноцветно, много са резки разделителните линии. Не може да постигнем консенсус по най-елементарни въпроси. Това черно-бяло мислене не ни прави по-способни да взимаме разумни и държавнотворни решения. Тази бразда, която се изкопова в българското общество, е причина и за националните катастрофи“ , подчерта проф. Христов.
