Още от 17 февруари стартираха инициативите свързани със 142-та годишнина от гибелта на Левски в Ловеч и родния град на Дякона Карлово. В седмичната програма на двата града са предвидени редица възпоменателни мероприятия, с които граждани, държавници и културни институции засвидетелстват своята почит към най-великия българин на всички времена.
Разговори с потомците на Васил Левски, факелни шествия, заупокойни служби, походи по стъпките на Апостола на свободата, културни мероприятия, поднасяне на венци и цветя пред паметниците на Левски са част от традиционните събития за тази част от годината. Те присъстват в програмата на всички градове на територията на България. Почит към делото на Апостола ежегодно изразяват и българите патриоти в чужбина.
Концентрацията на събития по повод паметните чествания се повишава на 18 и 19 февруари, но такива не липсват и през дните около тях.
Днес в столицата от паметника на Васил Левски в 18:30 часа ще започне шествие по повод 142-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата. Организатори на проявата са представителите на коалиция „Патриотичен фронт” в лицето на Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и ВМРО - Българско национално движение (ВМРО-БНД). По предварителни данни маршрутът на шествието ще премине от паметника на Левски през бул. „Васил Левски”, ул. „Врабча”, ул. „Дунав”, ул. „Московска”, Народното събрание, Министерски съвет и ще завърши пред паметната плоча на Апостола до църквата „Света Петка Самарджийска“ със заупокойна молитва и кратка културна програма.
Около залавянето на Левски съществуват многобройни митове и легенди. Припомняме Ви официално приетата версия.
На 26.12.1872г. вечерта Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков и Христо Цонев Латинеца. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир извършен на 22 септември 1872 г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села.
Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния. От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация. Именно затова Левски идва в Къкрина.
На 27 декември 1872 г. сутринта Левски е заловен в Къкринското ханче, заедно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София.