Ние виждаме структурата, която е предложена в Бюджета и тя е тази, която съответства на очакванията, т.е. на опита на управлението да измести финансирането към извънболнична помощ постепенно, защото не може да бъде рязко. Нашите предложения при преговорите с Касата ще бъдат свързани с конкретни идеи къде и как да бъдат насочени тези допълнителни средства.
Това заяви пред БГНЕС председателят на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
По отношение на това на кое място се намира България по процент от БВП, отделен за здравеопазване спрямо останалите държави членки на ЕС, д-р Маджаров коментира: “В сравнение със страните в ЕС сме на последно място. Някъде според 4-4,5% според различните данни от БВП се отделят от обществени средства. За да достигнем средното за Европа – 8-9%, се доплаща от българските граждани от техните финанси”, той.
С него коментирахме и кои са основните приоритети, които правителството трябва да си постави, за да се подобри работата на сектора, но и на работещите в него.
Д-р Маджаров коментира, че на конгреса на БЛС, който се проведе в петък и събота, е станало ясно, че “ние не сме най-черната овца в света. Оказа се, че дори и най-богатата държава, отделяща най-много средства в света за здравеопазване, каквито са САЩ, имат своите проблеми. Там отчитат твърде бързо нарастване на цените и разходите без достатъчна ефективност. В крайна сметка с нашите 4,5% от обществените средства, достъпността която осигуряваме на българските граждани и възможността да използват съвременните достижения на медицината, не е лоша”, смята той.
Председателят на БЛС препоръча да се направи анализ какво би се случило след 5-10 години, като задължително да се отчетат предизвикателствата в кадровата политика. “На първо място, с липсата на медицински сестри, и след това застрашаващата липса на лекари, защото не е тайна, че и към момента вече сме в криза със специалистите по здравни грижи. Лекарите, може би до 4-5 години най-късно, ще усетим тази криза. Мисля, че което и да е управление, което и да е мнозинство, трябва да се обърне с лице към кадровата си политика в здравеопазването, и след това като структура да се опита да предприеме необходимите мерки за изместване на тежестта на здравните грижи към първичната помощ, към извънболнична помощ, към еднодневните услуги за българските граждани”, посочи той.
Д-р Маджаров посочи, че не е имало проблем с електронните рецепти, а е имало ненавременно внезапно въвеждане на задължение за два типа медикаменти без преди това да са отчетени проблемите, които са съществували в двегодишния период на вече създадена електронна рецепта. “Трябваше някой да си направи труда първо да анализира защо не се използва, и тогава да се опитва да я въведе задължително за даден тип медикамент“.
“Мисля, че за този тип предписания, ако правилно се постъпва следващата година, няма да говорим като за задължително, а като приоритетно и предпочитано от всички лекари и фармацевти”, смята д-р Маджаров.
СНИМКА: БГНЕС