28 ноември 2019 | 00:00
12
Продължителността на живота на българите се е подобрила, но все още е най-ниската в ЕС. Това сочи годишният доклад за състоянието на здравеопазването в България в доклада на ЕС, съставен от ОИСР и Европейската обсерватория по здравни системи и политики в сътрудничество с Европейската комисия, публикуван на 28 ноември 2019 г.
- Реклама -
Неразвитите превантивни мерки и извънболничната (или амбулаторната) помощ допринасят за лошите здравословни резултати, се посочва в доклада.
Продължителността на живота в България се е увеличила с повече от три години между 2000 и 2017 г., но по-големите увеличения в други държави-членки на ЕС разширяват разликата между България и средните данни за ЕС.
Заболяванията на кръвоносната система и ракът са основните причини за смърт и съществуват значителни различия в здравословното състояние по пол, регионални и образователни линии. Заболеваемостта от инфекциозни заболявания като туберкулоза също продължава да се среща, се казва в доклада.
Ограничаването на разпространение на поведенчески рискови фактори представлява голямо предизвикателство за българското здравеопазване.
Тютюнопушенето сред тийнейджърите също е често срещано, се казва в доклада.
Консумацията на твърд алкохол през 2014 г. е малко под средната стойност за ЕС за възрастни, но се увеличава сред момчетата подрастващи.
Въпреки удвояването от 2005 г. насам, разходите за здравеопазване на глава от населението от 1311 евро са четвъртото най-ниско в ЕС през 2017 г. Това представлява 8,1 на сто от БВП, под средното за ЕС от 9,8 на сто, но по-високо, отколкото в съседните страни.
Продължителността на живота на българите се е подобрила, но все още е най-ниската в ЕС. Това сочи годишният доклад за състоянието на здравеопазването в България в доклада на ЕС, съставен от ОИСР и Европейската обсерватория по здравни системи и политики в сътрудничество с Европейската комисия, публикуван на 28 ноември 2019 г.
- Реклама -
Неразвитите превантивни мерки и извънболничната (или амбулаторната) помощ допринасят за лошите здравословни резултати, се посочва в доклада.
Продължителността на живота в България се е увеличила с повече от три години между 2000 и 2017 г., но по-големите увеличения в други държави-членки на ЕС разширяват разликата между България и средните данни за ЕС.
Заболяванията на кръвоносната система и ракът са основните причини за смърт и съществуват значителни различия в здравословното състояние по пол, регионални и образователни линии. Заболеваемостта от инфекциозни заболявания като туберкулоза също продължава да се среща, се казва в доклада.
Ограничаването на разпространение на поведенчески рискови фактори представлява голямо предизвикателство за българското здравеопазване.
Тютюнопушенето сред тийнейджърите също е често срещано, се казва в доклада.
Консумацията на твърд алкохол през 2014 г. е малко под средната стойност за ЕС за възрастни, но се увеличава сред момчетата подрастващи.
Въпреки удвояването от 2005 г. насам, разходите за здравеопазване на глава от населението от 1311 евро са четвъртото най-ниско в ЕС през 2017 г. Това представлява 8,1 на сто от БВП, под средното за ЕС от 9,8 на сто, но по-високо, отколкото в съседните страни.
