Операция „коронавирус“: духовни причини и възможни последици
Статия на Союз православных журналистов
През последните седмици в живота ни се настани епидемия от Китай, която вся всеобщ и невиждан страх.
Произходът му не е известен точно, но е ясно, че коронавирусът е нов тест за човечеството, вид напомняне, че човек все пак е смъртен. Земята познава страха от такива епидемии: от чумата през Средновековието до испанския грип в началото на ХХ век. Сега е ред на коронавируса и хората, въпреки напредъка на медицината, се чувстват беззащитни срещу болестта.
На какво ставаме свидетели през последните дни? Полиция, ограничителни мерки: анулиране на полети, блокиране на транспорта, затваряне на училища и ученици на дистанционно обучение. В магазините има раздвижване: хората купуват стоки от първа необходимост, тоалетна хартия. И с всичко това усещането за някакво ужасно представление, което не ни напуска. Всичко изглежда като фарс, като масова паника.
Самата епидемия не е толкова страшна, колкото паническата реакция на хората към нея.
С помощта на социалните мрежи, информационната лавина, можете да контролирате хората, да ги управлявате, да определяте тяхното поведение.
В борбата за физическо оцеляване не можем да пренебрегнем опасността – тя е тук, реална, може да бъде видяна и почти да бъде докосната. Но в паниката човекът я захранва, дава сила на невидимия враг. А истината вероятно е някъде другаде.
* * *
Без значение колко трае пандемията на коронавирусa и независимо колко хора ще умрат от това заболяване, със сигурност може да се каже, че светът вече няма да е същият. Какви промени ни очакват, какви са истинските причини за случващото се, а също и от какво наистина трябва да се страхуваме и с какво да се борим?
Гледайки новините за разпространението на коронавирус, няма как да не помислите за някаква нереалност на случващото се. Държавите на ЕС, толкова горди от липсата на граници помежду си, плътно затварят тези граници. Кафенета и ресторанти престават да работят, концерти, спортни събития и дори богослужения се отменят. Градският транспорт спира. Влаковете не пътуват, самолетите не летят. Цели градове и региони са под карантина. Улиците са празни, хората се страхуват да се ръкостискат.
Държавите приемат закони за наказателна отговорност за нарушаване на карантинния режим. Всички медии съобщават само за коронавируса. Освен това, при информация за стотина болни и починали, има едно съобщение за възстановени. Населението на планетата е сковано от страх.
В речта си към апостолите за последните времена Господ казва: „хората ще умрат от страх и очакване на бедствия, идващи във Вселената, защото небесните сили ще бъдат разклатени ...“ (Лк. 21, 26).
А страхът е най-ефективният инструмент за манипулиране на съзнанието на хората.
Силите на небето все още не са започнали да се разклащат, но този страх вече е започнал да завладява душите на хората. Обърнете внимание, че много често не бедствията убиват хората, а страхът, че те могат да дойдат. А страхът е най-ефективният инструмент за манипулиране на съзнанието на хората. И този инструмент сега се тества върху цялото човечество. И не само сетества. Под негово влияние вече настъпват промени, мащабът на които тепърва ще оценяваме.
Коронавирусът не е уникално заболяване по отношение на броя на случаите, нито по степента на разпространение, нито по отношение на смъртността. Но никоя друга болест не предизвика мерките и ограниченията, които се предприемат сега.
Няколко числа. Най-популярното сравнение с коронавирус е сравнението с грипа. Генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейес заяви, че смъртността от коронавирус е три пъти по-голяма от тази при грип. Това е, когато вземете предвид, че според същия служител смъртността от коронавирус е 3,4%.
В действителност процентното съотношение на заболелите спрямо починалите е много по-малко, защото леките форми на коронавируса просто не се проявяват и не се регистрират. Според различни оценки, безсимптомните носители на вируса са десетократно повече, отколкото тези с проявени симптоми на болестта, което значително намалява това съотношение.
Според Министерството на здравеопазването в Украйна само от 2 до 8 март, т.е. за 6 дни са регистрирани 9 смъртни случая от обикновен грип.
Повече или по-малко правдоподобна смъртност е регистрирана в страни, където покритието на населението с тестване за коронавирус е най-голямо. Например Южна Корея. Там смъртността е около 0,7%.
В абсолютна стойност: 700 хиляди души умират от грип всяка година! От коронавирус досега са регистрирани малко повече от 7 хиляди смъртни случая. Според Министерството на здравеопазването в Украйна само от 2 до 8 март, т.е. за 6 дни са регистрирани 9 смъртни случая от обикновен грип. Но никой наистина не го интересува. Не спира метрото, не забранява събирането на повече от 10 души
Още няколко числа за инфекциозни заболявания, които убиват човешки животи в момента:
малария - 750 хиляди смъртни случая годишно,
хепатит В - около 1 милион,
туберкулоза - 1,1 милиона,
диария от различен произход - 2,2 милиона,
различни инфекциозни белодробни заболявания - 3,2 милиона
Общо повече от 13 милиона души годишно умират от инфекциозни заболявания в света. Много от тези заболявания се предават по същия начин като коронавируса. Повече от 13 милиона души! Къде предприемат затваряне на границите, общата карантина и други мерки днес? Ние живеем с всичко това и не се страхуваме. Обаче сме смъртно изплашени от коронавируса, отнел живота на 7 хиляди души, чиято средна възраст е (внимание!) 79,4 години.
За справка: средната продължителност на живота в света според ООН е 67,2 години.
„И не се страхувайте от тези, които убиват тялото, но не могат да убият душите ви; но се бойте повече от Онзи, който може да унищожи и душата, и тялото в ада ”(Мат. 10, 28).
В Светото Писание има думи: „Там ще се уплашат от страх, дори да няма страх” (Псалм 13, 5). Човешката природа е такава, че е лесно да се манипулира и хората често не се страхуват изобщо от това, от което трябва да се страхуват. Тогава трябва да се страхуваме от нещо съвсем различно: „И не се страхувайте от онези, които убиват тялото, но не могат да убиват душата; но се бойте повече от Онзи, който може да унищожи и душата, и тялото в ада ”(Мат. 10, 28).
Ние не се боим от Бога, не се боим да нарушаваме Неговите заповеди. А коронавирусът и въобще всички болести, както и самата смърт, са последствия от това нарушение. Тоест, ние всячески се борим с последствията, но не си мръдваме и пръста, за да се преборим с причината. Струва ни се, че всеки момент медицината ще се справи с този ужасен коронавирус, и всичко ще бъде наред. Да, тя сигурно ще се справи, но има върху какво да помислим.
Във всеки от нас живеят милиарди различни вируси и инфекции. Общото тегло на микробите, вирусите, бактериите, гъбичките и пр. в организма на възрастния човек съставляват около 2,5 кг. Колкото тежи и главният мозък, впрочем. Във всеки момент тези вируси и бактерии могат, по непонятни за нас причини, да се активизират и да убият човека. Всеки от нас. Във всеки момент в света може да избухне поредната епидемия от някоя нелечима болест: ебола, атипична пневмония, птичи грип, коронавирус и т.н.
Да не говорим за онкологичните заболявания: в човешкото тяло има трилиони клетки, но ракът се развива в резултат на злокачествени изменения само в една от тях. Кога смъртта ще споходи всеки от нас? От кого зависи?
„Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги: като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира. И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе? Кой ще се роди чист от нечист? Ни един. Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине...“ (Иов. 14, 1-5).
И най-важният въпрос: какво ни очаква? Всички религии, без изключение, под една или друга форма, съдържат в себе си учението, че човек ще бъде съден за земните си дела и в отвъдното ще наследи или блаженство, или вечни мъки. И даже най-закостенелите атеисти чувстват дълбоко в душата си, че за всичко има възмездие.
Но ние не се боим нито от Бога, нито от Страшния съд. Боим се от коронавируса. Дори да приемем, че той е в състояние да унищожи милиони хора, нима се вслушваме в призивите за покаяние, което единствено може да предотврати „всякой гняв на този свят“?
В Светото Писание има свидетелство за това как покаянието може да възпре приближаващите бедствия: „И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: "още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена!"И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо. Тая дума дойде до царя на Ниневия, - и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел, като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, "щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си. Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем". И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.“ (Ион. 3, 4-10).
Съвременният цивилизован човек днес просто ще се изсмее на това. Напразно. Както вече споменах, дори медицината да победи сегашния коронавирус, на негово място ще се появят десетки нови „коронавируси“. Впрочем, епидемиолозите в цял свят обръщат внимание на факта, че през последните десетилетия периодите между появата на смъртоносни епидемии се съкращават. И ако днес в цял свят се предприемат такива мерки срещу коронавируса, то какво ще бъде утре, когато ни връхлети следващият вирус? А той непременно ще ни връхлети.
По всичко личи, че основна причина за случващото се е това, че хората се боят не от това, от което трябва. И този неправилен страх, посят от умела ръка в медиите, дава колосални възможности за управление на всички хора на планетата, на всички държави, на всички икономически и социални сфери.
В тази планетарна „коронавирусна“ паника и суета така и не усетихме как ни бяха отнети или съществено ограничени основни човешки права и свободи:
- свободата на движение;
- свободата на събиранията;
- свободата да изповядваш своята вяра;
- свободата на предприемаческата дейност;
- правото на достъпно медицинско лечение и т.н.
Последната точка се нуждае от пояснение. Работата е там, че заради приема на болни от коронавируса, а в много страни заради евентуален прием на такива болни, рязко намалява възможността да получат своевременна помощ болните от други, не по-малко опасни заболявания.
Времето за появата на коронавируса също е избрано невъобразимо точно.
Последните няколко години практически всички водещи световни експерти предупреждават, че се задава нова икономическа и финансова криза, по-страшна и от тази от 2008 г. и съпоставима с Голямата депресия от 30-те години на XX век. И тъкмо в този момент се случи взривът на коронавируса и практически всички държави започнаха да предприемат мерки, които заплашват да убият и бездруго задъхващата се световна икономика. Както се казва, ако го нямаше коронавируса, щяха да го измислят.
В света се очакват концептуални промени. Именно концептуални, а не разни дреболии като фалит на авиокомпании и срив на туристическия пазар.
Първо, повишаване на управляемостта на човешките общества.
Тестване на инструменти, с помощта на които държави и хора ще бъдат заставяни да вършат това, което не желаят и което нанася вреди на техните права и интереси. Ограничаване на тези права в името на широко рекламираното спасение от коронавируса.
Днес все по-често чуваме политиците да обясняват, че всички мерки и ограничения се предприемат в името на спасяването на човешки животи. Зад тези думи се крие лицемерие: същите тези политици не предприемат практически никакви мерки за спасяването на хора, за милионите умиращи от други болести.
В момента става понятен механизмът, алгоритъмът, по който държавите могат да бъдат заставяни да унищожат собствената си икономика, да отделят колосални суми от бюджета, да орязват права и свободи на хората, при това със съгласието на самите хора, и да приемат други „ненужни“ решения. И дори онези държавни ръководители, които осъзнават цялата нелогичност на случващото се, не могат да се противопоставят на общия тренд и са принудени да вършат същото като останалите.
Второ, това е пореден етап в преразпределянето на световната собственост и концентрирането й в едни ръце.
На фона на пандемията от коронавируса и рухването на фондовите борси по света, Федералната резервна система на САЩ, която, да напомня, не е държавна, а частна организация, обяви, че незабавно ще емитира допълнителни, необезпечени с нищо, 700 млрд. долара, като в близките месеци тази сума може да достигне 3 трилиона долара. Тоест, вече се печатат не просто хартийки, а електронни цифри, с които се купуват обезценени активи. Всичко това за благозвучие се нарича политика на количествени смекчения.
Трето, нанася се съществен удар по Църквата и въобще по религиозните организации.
Вече е изнамерен начинът за прекратяване на дейността й: чрез налагане на карантина. При това забраната за извършване на богослужения и Тайнства се посреща с разбиране и даже с одобрение не само от нецърковни или малоцърковни хора, но дори и от църковни йерарси. Да повторим, смъртността от коронавируса е около 0,7%. А какво ще стане с Църквата, ако се появи вирус с ниво на смъртност от 50%, като еболата, например, която се предава чрез слюнка и срещу която, впрочем, и досега няма ефективна ваксина? Това значи ли да забравим изобщо за Причастието?
Църквата може да преживее без храмове, без държавна регистрация и така нататък, но Тя не може да живее без отслужване на Божествена Литургия, без съединяване на вярващите с Бога. А именно това могат да й забранят. Днес това вече не звучи като неправдоподобна фантазия.
* * *
Ние, разбира се, не можем да отменим всички събития, които се случват и ще се случват в бъдеще. Но можем да разберем същността им и чрез това разбиране да намерим още по-силен повод за лично покаяние и укрепване на вярата си в Бога и Неговата Църква.
„Отстъплението е допуснато от Бога. Не се опитвай да го спреш с немощната си ръка...“ „Отдръпни се, опази се от него самият ти — повече не се иска от тебе. Опознай духа на времето, изучи го, за да избегнеш по възможност неговото влияние!“, пише свети Игнатий Брянчанинов и тези думи няма да загубят своята актуалност во веки веков.
Но най-подкрепящите слова ни е завещал сам Господ: „А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви“. (Лк. 21, 28).