Search Suggestions
      петък, 18.07.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Politico: Всички губят от противопоставянето на България и Северна Македония

          За пореден път процесът на разширяване на Европейския съюз е заложник на емоционално натоварен спор, който е особено объркващ за трети страни. Днес външните министри на страните-членки ще решат дали да се започнат преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към блока. Европейската комисия прецени още през 2009 г., че страната е годна да стане част от Общността. Тази стъпка отдавна е закъсняла. Но изглежда, че процесът ще бъде забавен допълнително.

          Гърция беше един от най-явните противници за началото на преговорите. Диспутът тогава бе относно името на Република Северна Македония, но спорът беше решен миналата година и държавата промени наименованието си. Сега най-проблемна се явява България.

          - Реклама -

          София отново сложи на дневен ред стари проблеми и призова югозападната си съседка да признае историческите и езикови връзки между етническите македонци и България. В противен случай заплаши да наложи вето върху началото на преговорите за присъединяване. Така създаде предпоставки за безизходица.

          Най-благоприятният сценарий включва премиерите на страните – Зоран Заев и Бойко Борисов, които да постигнат споразумение, което ще запази образите им като държавници в страните им непокътнат, но в същото време ще позволи на РСМ да тръгне по пътя си към ЕС.

          Войнственият тон на българското правителство обаче унищожи тези надежди и прави все по-вероятен сценарий, при който ЕС стига до задънена улица. Не е късно обаче Борисов и Заев да обърнат нещата.

          Българският премиер е напълно наясно с потенциалните клопки. Германският канцлер Ангела Меркел вече изпрати остро послание: България трябва да разреши този проблем. То дойде по време на Срещата на върха на Берлинския процес, когато Борисов и Заев се срещнаха.

          И двамата лидери имат интерес за преодолеят тази безизходица и да изместят фокуса от онова, което наричат „споделена история“. Шансовете да се стигне до един единствен разказ за историческите събития и фигури от края на 19 и началото на 20 век са малки, както става ясно от емоционалния спор. Ето защо е крайно време и двете страни да запретнат ръкави и да гледат към бъдещето, а не към спорното минало. Ако бяха заети с настоящето, щяха да видят, че може да се направи много в интерес на гражданите.

          Излизането от подобна задънена улица сега би довело до рядката възможност да се ускори интеграцията не само на Република Северна Македония, но и на целият регион Западни Балкани.

          ЕС преговаря за заключителните части на амбициозния си пакет за възстановяване, който в комбинация със следващия дългосрочен бюджет ще осигури около 1,8 трилиона евро финансиране за членовете на ЕС. Голяма част от тях ще бъдат изразходвани за модернизация на икономиката на ЕС и надграждане на инфраструктурата.

          Трансграничната инфраструктура ще се възползва от това. Разстоянието между София и Скопие е едва 240 км, но няма нито високоскоростен път, нито пък железопътна връзка. Въпреки всички приказки за регионална свързаност и интеграция, границата е свидетелство за това какво не е наред на Балканите. Подобряването на тези връзки ще засили търговията и инвестициите.

          Потенциалът е там. През 2019 г. България беше третата по важност дестинация за македонски износ след Германия и Сърбия. Северна Македония е сред 20-те най-големи експортни пазара в България. Стартирането на преговори за присъединяване на РСМ към ЕС ще доведе до управленски реформи и ще отвори нови възможности за българските инвеститори. Някои от тях се оплакват от неблагоприятно отношение в миналото. Това ще насърчи и македонските предприемачи, много от които вече имат бизнес в България.

          Зелената светлина за старт на разговорите сега вероятно ще бъде и тласък за сътрудничество в областта на енергийната политика и ще помогне на двете държави да използват съответните фондове на ЕС. Насоките на Европейската комисия за прилагането на нейната зелена програма в Западните Балкани предлагат добри, конструктивни насоки за сътрудничество между България и Северна Македония и предлагат път за по-дълбока интеграция на Северна Македония в Европейския зелен договор.

          Съвместната работа в посока климатична неутралност до 2050 г. – цел, към която се стреми ЕС, ще създаде и една солидна основа за развитие на инфраструктурата за чиста енергия, която ще свърже двете страни. Това би им помогнало да интегрират енергийните си пазари, да намалят вредните емисии и да постигнат други цели, които да стимулират икономиките.

          Ако София и Скопие могат да работят заедно за модернизиране на своите икономики – използвайки комбинация от фонда за възстановяване на ЕС, други инструменти за финансиране от ЕС и собствените им национални бюджети – това би послужило за успокоение на инвеститорите и ще направи и двете страни по-привлекателни за нови индустрии.

          Това от своя страна ще даде тласък за икономическата трансформация на двете държави и ще укрепи сигурността в региона.

          Нищо от това обаче не означава, че процесът ще бъде лесен. Политическите сметки както в София, така и в Скопие, заедно с дългите години на недоволство заради извиването на ръце от страна на България, вече са нанесли своите щети. Но има и полезен ход за онези, които искат да го видят. В крайна сметка точно това е идеята на ЕС.

          За пореден път процесът на разширяване на Европейския съюз е заложник на емоционално натоварен спор, който е особено объркващ за трети страни. Днес външните министри на страните-членки ще решат дали да се започнат преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към блока. Европейската комисия прецени още през 2009 г., че страната е годна да стане част от Общността. Тази стъпка отдавна е закъсняла. Но изглежда, че процесът ще бъде забавен допълнително.

          Гърция беше един от най-явните противници за началото на преговорите. Диспутът тогава бе относно името на Република Северна Македония, но спорът беше решен миналата година и държавата промени наименованието си. Сега най-проблемна се явява България.

          - Реклама -

          София отново сложи на дневен ред стари проблеми и призова югозападната си съседка да признае историческите и езикови връзки между етническите македонци и България. В противен случай заплаши да наложи вето върху началото на преговорите за присъединяване. Така създаде предпоставки за безизходица.

          Най-благоприятният сценарий включва премиерите на страните – Зоран Заев и Бойко Борисов, които да постигнат споразумение, което ще запази образите им като държавници в страните им непокътнат, но в същото време ще позволи на РСМ да тръгне по пътя си към ЕС.

          Войнственият тон на българското правителство обаче унищожи тези надежди и прави все по-вероятен сценарий, при който ЕС стига до задънена улица. Не е късно обаче Борисов и Заев да обърнат нещата.

          Българският премиер е напълно наясно с потенциалните клопки. Германският канцлер Ангела Меркел вече изпрати остро послание: България трябва да разреши този проблем. То дойде по време на Срещата на върха на Берлинския процес, когато Борисов и Заев се срещнаха.

          И двамата лидери имат интерес за преодолеят тази безизходица и да изместят фокуса от онова, което наричат „споделена история“. Шансовете да се стигне до един единствен разказ за историческите събития и фигури от края на 19 и началото на 20 век са малки, както става ясно от емоционалния спор. Ето защо е крайно време и двете страни да запретнат ръкави и да гледат към бъдещето, а не към спорното минало. Ако бяха заети с настоящето, щяха да видят, че може да се направи много в интерес на гражданите.

          Излизането от подобна задънена улица сега би довело до рядката възможност да се ускори интеграцията не само на Република Северна Македония, но и на целият регион Западни Балкани.

          ЕС преговаря за заключителните части на амбициозния си пакет за възстановяване, който в комбинация със следващия дългосрочен бюджет ще осигури около 1,8 трилиона евро финансиране за членовете на ЕС. Голяма част от тях ще бъдат изразходвани за модернизация на икономиката на ЕС и надграждане на инфраструктурата.

          Трансграничната инфраструктура ще се възползва от това. Разстоянието между София и Скопие е едва 240 км, но няма нито високоскоростен път, нито пък железопътна връзка. Въпреки всички приказки за регионална свързаност и интеграция, границата е свидетелство за това какво не е наред на Балканите. Подобряването на тези връзки ще засили търговията и инвестициите.

          Потенциалът е там. През 2019 г. България беше третата по важност дестинация за македонски износ след Германия и Сърбия. Северна Македония е сред 20-те най-големи експортни пазара в България. Стартирането на преговори за присъединяване на РСМ към ЕС ще доведе до управленски реформи и ще отвори нови възможности за българските инвеститори. Някои от тях се оплакват от неблагоприятно отношение в миналото. Това ще насърчи и македонските предприемачи, много от които вече имат бизнес в България.

          Зелената светлина за старт на разговорите сега вероятно ще бъде и тласък за сътрудничество в областта на енергийната политика и ще помогне на двете държави да използват съответните фондове на ЕС. Насоките на Европейската комисия за прилагането на нейната зелена програма в Западните Балкани предлагат добри, конструктивни насоки за сътрудничество между България и Северна Македония и предлагат път за по-дълбока интеграция на Северна Македония в Европейския зелен договор.

          Съвместната работа в посока климатична неутралност до 2050 г. – цел, към която се стреми ЕС, ще създаде и една солидна основа за развитие на инфраструктурата за чиста енергия, която ще свърже двете страни. Това би им помогнало да интегрират енергийните си пазари, да намалят вредните емисии и да постигнат други цели, които да стимулират икономиките.

          Ако София и Скопие могат да работят заедно за модернизиране на своите икономики – използвайки комбинация от фонда за възстановяване на ЕС, други инструменти за финансиране от ЕС и собствените им национални бюджети – това би послужило за успокоение на инвеститорите и ще направи и двете страни по-привлекателни за нови индустрии.

          Това от своя страна ще даде тласък за икономическата трансформация на двете държави и ще укрепи сигурността в региона.

          Нищо от това обаче не означава, че процесът ще бъде лесен. Политическите сметки както в София, така и в Скопие, заедно с дългите години на недоволство заради извиването на ръце от страна на България, вече са нанесли своите щети. Но има и полезен ход за онези, които искат да го видят. В крайна сметка точно това е идеята на ЕС.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Д-р Татяна Илиева: Международният джаз фестивал се откроява от всички музикални събития

          Мотивът на това упорство е моят съпружески дълг към делото и паметта на д-р Емил Илиев, защото това, което той направи и сътвори този...

          Сашо Диков за случая „Кошлуков“: Наглост и безочие

          Това е част от поредния епизод на театъра на абсурда, в който активна роля изигра СЕМ, а от друга страна - Кошлуков. Поддържаща роля...

          Адв. Димитрова: България има дълга традиция да извращава прилагането на закона

          В последните дни темата за независимостта на съдебната система отново стана обект на обществено внимание, след ареста на кмета на Варна Благомир Коцев и...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions