Гърция беше един от най-явните противници за началото на преговорите. Диспутът тогава бе относно името на Република Северна Македония, но спорът беше решен миналата година и държавата промени наименованието си. Сега най-проблемна се явява България.
София отново сложи на дневен ред стари проблеми и призова югозападната си съседка да признае историческите и езикови връзки между етническите македонци и България. В противен случай заплаши да наложи вето върху началото на преговорите за присъединяване. Така създаде предпоставки за безизходица.
Най-благоприятният сценарий включва премиерите на страните – Зоран Заев и Бойко Борисов, които да постигнат споразумение, което ще запази образите им като държавници в страните им непокътнат, но в същото време ще позволи на РСМ да тръгне по пътя си към ЕС.
Войнственият тон на българското правителство обаче унищожи тези надежди и прави все по-вероятен сценарий, при който ЕС стига до задънена улица. Не е късно обаче Борисов и Заев да обърнат нещата.
Българският премиер е напълно наясно с потенциалните клопки. Германският канцлер Ангела Меркел вече изпрати остро послание: България трябва да разреши този проблем. То дойде по време на Срещата на върха на Берлинския процес, когато Борисов и Заев се срещнаха.
И двамата лидери имат интерес за преодолеят тази безизходица и да изместят фокуса от онова, което наричат „споделена история“. Шансовете да се стигне до един единствен разказ за историческите събития и фигури от края на 19 и началото на 20 век са малки, както става ясно от емоционалния спор. Ето защо е крайно време и двете страни да запретнат ръкави и да гледат към бъдещето, а не към спорното минало. Ако бяха заети с настоящето, щяха да видят, че може да се направи много в интерес на гражданите.
Излизането от подобна задънена улица сега би довело до рядката възможност да се ускори интеграцията не само на Република Северна Македония, но и на целият регион Западни Балкани.
ЕС преговаря за заключителните части на амбициозния си пакет за възстановяване, който в комбинация със следващия дългосрочен бюджет ще осигури около 1,8 трилиона евро финансиране за членовете на ЕС. Голяма част от тях ще бъдат изразходвани за модернизация на икономиката на ЕС и надграждане на инфраструктурата.
Трансграничната инфраструктура ще се възползва от това. Разстоянието между София и Скопие е едва 240 км, но няма нито високоскоростен път, нито пък железопътна връзка. Въпреки всички приказки за регионална свързаност и интеграция, границата е свидетелство за това какво не е наред на Балканите. Подобряването на тези връзки ще засили търговията и инвестициите.
Потенциалът е там. През 2019 г. България беше третата по важност дестинация за македонски износ след Германия и Сърбия. Северна Македония е сред 20-те най-големи експортни пазара в България. Стартирането на преговори за присъединяване на РСМ към ЕС ще доведе до управленски реформи и ще отвори нови възможности за българските инвеститори. Някои от тях се оплакват от неблагоприятно отношение в миналото. Това ще насърчи и македонските предприемачи, много от които вече имат бизнес в България.
Зелената светлина за старт на разговорите сега вероятно ще бъде и тласък за сътрудничество в областта на енергийната политика и ще помогне на двете държави да използват съответните фондове на ЕС. Насоките на Европейската комисия за прилагането на нейната зелена програма в Западните Балкани предлагат добри, конструктивни насоки за сътрудничество между България и Северна Македония и предлагат път за по-дълбока интеграция на Северна Македония в Европейския зелен договор.
Съвместната работа в посока климатична неутралност до 2050 г. – цел, към която се стреми ЕС, ще създаде и една солидна основа за развитие на инфраструктурата за чиста енергия, която ще свърже двете страни. Това би им помогнало да интегрират енергийните си пазари, да намалят вредните емисии и да постигнат други цели, които да стимулират икономиките.
Ако София и Скопие могат да работят заедно за модернизиране на своите икономики – използвайки комбинация от фонда за възстановяване на ЕС, други инструменти за финансиране от ЕС и собствените им национални бюджети – това би послужило за успокоение на инвеститорите и ще направи и двете страни по-привлекателни за нови индустрии.
Това от своя страна ще даде тласък за икономическата трансформация на двете държави и ще укрепи сигурността в региона.
Нищо от това обаче не означава, че процесът ще бъде лесен. Политическите сметки както в София, така и в Скопие, заедно с дългите години на недоволство заради извиването на ръце от страна на България, вече са нанесли своите щети. Но има и полезен ход за онези, които искат да го видят. В крайна сметка точно това е идеята на ЕС.