Надигнаха се гласове да не отбелязваме днешния празник. Но тъкмо разривът с паметта и ревизиите на историята са причина за много трагедии. Ние сме тук, за да почетем имената на нашите възрожденци, на нашите четници, на Паисий, Раковски, Левски и Ботев, на априлците от 1876. На всички, които с делото и саможертвата си приближаваха възкръсването на България. Това каза президентът Румен Радев в словото си на тържествената церемония по случай Деня на освобождението.
ПРОЧЕТЕТЕ ЦЯЛОТО СЛОВО НА РУМЕН РАДЕВ:
Скъпи съотечественици,
Тази година отбелязваме националния си празник, когато Родината ни приема бежанци, а войната бушува близо до нас. Воюват синовете на два братски народа, чиито деди са положили кости на нашата земя, сражавайки се рамо до рамо за нашата свобода като воини от армията на цар Александър II, съкрушила Османската империя.
За нас, българите, сегашната братоубийствена война е особено болезнена. Затова първият ми призив днес е да не допуснем ожесточението, което опустошава земите на север, в Украйна, да се всели и в нашите сърца, да влезе в нашия дом.
Да отворим обятия за всички бедстващи, тъй както някога нашите предци са намирали закрила от робството в Бесарабия, Таврия, Запорожието, в Киев, Одеса, Москва и Петербург. Да бъдем хора.
Надигнаха се гласове да не отбелязваме днешния празник. Но тъкмо разривът с паметта и ревизиите на историята са причина за много трагедии.
Не!
Ние сме тук, за да почетем имената на нашите възрожденци, на нашите четници, на Паисий, Раковски, Левски и Ботев, на априлците от 1876. На всички, които с делото и саможертвата си приближаваха възкръсването на България.
Днес си спомняме за благородните умове на Толстой, Достоевски, Тургенев, Гладстон, Дарвин, на Виктор Юго, Джанюариъс Макгахан и Юджийн Скайлер, които събудиха съпричастността на света към съдбата на българския народ.
Днес отдаваме почит на доблестните войни от Освободителната армия без значение дали по произход са руснаци, украинци, белоруси, румънци или финландци. Всички те са в пантеона на нашата, българската свобода. Почитаме паметта на храбрите ни опълченци. Ничия памет не заслужава да бъде хвърляна на политическите бесове.
Скъпи съотечественици,
Наш дълг е да пазим историята от домогванията на безродници и осквернители. Защото народ, който допусне да изгуби паметта си, е обречен да изгуби и свободата си.
Вечна слава на хилядите знайни и безименни герои, отдали живота си за свободата и независимостта на Отечеството!
Да живее България!