В оценката към законопроекта се сочи : „Проблем 2: „Непостигане на заложените през 2011 г. цели при създаването на специализираните наказателни съдилища и специализираните прокуратури и липса на достатъчни гаранции за спазване на конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защита на конституционните права на гражданите.“ Това се посочва в становище на Спецпрокуратурата относно предложените промени в Закона за съдебната власт, с които се закриват специализираните съд и прокуратура.
Този извод, формулиран под формата на проблем, който предложения законопроект има за цел да отстрани чрез закриването на органите на специализираното правосъдие, е лишен от всякакво правно и фактическо основание. Изводът, че не са постигнати заложените през 2011г. цели при създаването на СпНС и СпП е необоснован, тъй като не почива на всестранен, пълен и обективен сравнителен анализ, който да посочи какви са били реалните резултати от борбата с корупцията по високите на етажи на властта преди 2018г., когато тя е била в компетенциите основно на СГС и на общите окръжни съдилища в страната и как се е променила ситуацията след 05.11.2017г.1, когато компетентността за това е преминала под надзора на СпНС. Декларативното твърдените в оценката, че „ За десетгодишния срок на своето действие, специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не постигнаха заложените със създаването им през 2011 г. цели.“ е некоректно и не почива на обективни факти.
Компетентността на специализираните структури (СпНС, АСпНС,СпП и АСпП) да правораздават относно престъпленията, свързани с корупция по високите етажи на властта, има за свой начален момент датата 05.11.2017г., когато с §60 ЗИД НПК е създадена нова т. 4 в чл. 411а ал.1 НПК.
Пореден пример за тоталното непознаване на съществуващата правосъдна система в България е следното твърдение : “Друга критика е, че все още не са постигнати солидни резултати по отношение на окончателните осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта“.
Ноторно известен факт за всички практикуващи юристи е, че специализираните структури (СпНС и АСпНС) не постановяват окончателни съдебни актове.
Законодателят изрично е забранил делата по основните състави на корупционните престъпления, като тези по чл.301 и сл. от НК, да бъдат решавани със споразумение. Освен това споразумението, като законов инструмент, е недопустимо и за други престъпления от функционалната компетентност на специализираните органи на съдебната власт (ОСВ)1 . По друг начин би стоял въпроса, ако в този доклад се съдържаше информация за постановените от специализираните съдилица присъди за корупция, без значение дали те са влезли в сила или не.
Поредния неверен извод, залегнал в мотивите към законопроекта гласи, че поетапното разширяване на компетентността на органите на специализираното правосъдие „ … целеше да компенсира липсата на достатъчно убедителни и последователни резултати, които да обосновават съществуването на органите на специализираното наказателно правосъдие“. Това умозаключение на вносителя на обсъждания законопроект също остава необосновано и декларативно, тъй като отново не почива на реален и всеобхватен, професионален и обективен анализ на резултатите от дейността на органите на специализираното правосъдие.
Представения на вниманието ни законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ в частта, отнасяща се до закриване на специализираните органи на съдебната власт, противоречи на разпоредби на Конвенцията на ООН за трансграничната организирана престъпност1, в сила от 29.09.2003г. за Република България. В т.2. на чл.9 от Конвенцията се предвижда „ Всяка държава – страна по конвенцията, следва да предприеме мерки за гарантиране на ефективното функциониране на съответните й органи по предотвратяване, разкриване и наказване на корупцията сред длъжностните лица, включително осигуряване на необходимата самостоятелност на тези органи, за да се избегне нежелателно влияние върху техните действия.“.
С настоящият законопроект се предвижда в бъдеще за всички престъпления, извършени от лица заемащи висщи публични позиции, разследването да се извършва от разследващи полицаи. Разследващите полицаи са служители на МВР, т.е. функционално принадлежат към изпълнителната власт. До момента, делата за корупция по висшите етажи на властта по закон задължително се разследват от следователи (чл.194, ал.1, т.2а от НПК). Следователите, като магистрати, разполагат с необходимата по смисъла на конвенцията, самостоятелност и независимост.