„Мащабът и дълбочината на санкциите на Европейския съюз спрямо Русия този път предполагат по-различна интерпретация. Това е желание на Запада да осъществи разкачване от руската икономика. Става дума за един по-мащабен и дългосрочен процес“, това каза пред БНР анализаторът Владимир Шопов.
Той посочи, че „вече 15 години в Русия политическият риск нараства, а през последното десетилетие руската икономика е все по-малко пазарна“.
„Западните компании имат и друга перспектива, от която започват да планират дългосрочните си стратегии – максимално свиване и съкращаване на производствени вериги по силата на различни рискове. Най-много се коментира риска с Covid, политическия риск в Китай, сега добавяме и този с Русия, с различни видове инфлационен натиск. Поведението на компаниите е и реакция спрямо стимулите, които създават различни международни организации като ЕС. Става въпрос по-скоро за регионализация, отколкото за деглобализация“, подчерта Шопов.
„Намираме се на прага на потенциален индустриален ренесанс в Европа, стига правителствата да знаят как да се възползват от тези възможности“, продължи той.
И изрази съмнение, че Европа иска тотално да изтласка Русия:
„Трудно е да се очертаят реалистичните параметри и интензитет на взаимоотношенията. Възстановяване на търговски отношения ще има, но инвестиционните трудно ще бъдат възстановени. Може отсега да предвидим пълно разкачване в областта на енергетиката“, прогнозира Шопов.
Той подчерта, че Западът, Русия и Китай трябва да оформят полетата, в които ще може да се работи заедно:
„Отношенията ще бъдат трайно променени. По отношение на Китай – в областта на високите технологии, критичната инфраструктура, телекомуникациите. Там конкуренцията ще доминира над сътрудничеството. А при Русия стоят въпросите, свързани със сигурността“.