Напоследък мислите ли все по-често за емиграция? Опасявате ли се, че ако направите нещо повече, организираната прокурорска група ще ви го вземе? Или данъчните? Или друга държавна бухалка?

Че могат да ви заплашват като журналиста Николай Стайков. Да ви изнудват като Бобокови. Да ви тормозят като Прокопиев, просто защото издавате свободни медии?Смятате ли, че се превърнахме в икономиката на еврофондовете, в която печелят връзкарите, а не предприемчивите?

Признавам, и аз го мисля все повече. Но пък в България ми харесва. Тук са приятелите ми, бизнеса, средата. Има вкусна храна, добър климат, добри хора. Освен това мисля, че с малко усилия можем да бъдем Рай за предприемчивите, за иноваторите, за гладните за успехи.

Гледайте видеото на Антикорупционен фонд, ако още не сте. Там ще видите ясно прокурорската диктатура. Навързаните като свински черва. Петьо Еврото, дето брат му е и прокурор в делото за ЕВН. А жена му организира протести в подкрепа на Цацаров и Гешев. Пеевски, дето бизнеса му е да придобива активи, които ще му послужат за "усвояване" на еврофондове. Кой би вложил и един лев в страната при това положение? Прокурорският риск е прекалено голям.

Промяната няма да дойде отвън. Главна задача за посолствата е да си осигурят поредната поръчка. За самолети, за Белене, да уредят фирмите си. Те това гледат и издават индулгенции на властта. Където са "кучи синове, но наши кучи синове".

Промяната ще дойде от нас. Говорете, споделяйте публикациите за прокурорската бухалка, не се страхувайте. Защото от това зависи успеха на България. Критична маса хора, които се вълнуват, които обичат страната си и искат тя да просперира.

Те искат да се страхуваме. Обичат тишината. Затова купуват медии на килограм, за да ги заглушават. Ние трябва да я мразим. Затова обикалям телевизиите (много ясно, че не Нова и БНТ, там всичко е прекрасно) и говоря за големите кражби. Не ме притеснява, че Ковачки ме съди, че ПИК лее помия срещу мен, че откраднаха колата на съпругата ми.

Всичко това за един месец. Това не е важно.

Важното е да минем през тинята по-бързо. На отсрещния бряг, където успяват не връзкарите, а кадърните. Убеден съм, че ще успеем. Въпроса е за колко време.

Владислав Панев, Фейсбук