Честно казано - „Поне кажете едно "благодаря" на избирателите си“ - малката проповед от еп. 200 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Чак на третия ден след изборите победилият с по-малко от 2 % Борисов даде нещо като брифинг. Не и пресконференция, защото журналистически въпроси бяха забранени. Можем да го наречем „рекетьорски монолог“ с призив за всеобщ диалог между невъзможни партньори, само и само да има правителство и народът да кротне. Според Борисов в него всички са добре дошли, стига никой да не го разследва него: и президентът с негови възлюбени министри (и без никакъв импийчмънт), и „Възраждане“ с техните 102 000 гласа повече, сред които имало куп висшисти. За рашистите - ни дума. В абсурдния коалиционен кюп бяха набутани и партиите, които са за Украйна, за Европа и за НАТО, без поименно да бъдат назовани, за да нямало стреснати и наранени. С други думи, формулата се оказа „всички и никой“, както беше писал навремето Радичков. Защо му трябваха на Борисов цели три денонощия, за да признае, че победата му прилича на поражение, няма друго обяснение, освен страх и гузност от същия този народ, в чието име той увещава всички - и вълците, и агнетата - да се прегърнат. Страх, че пак не може да направи кабинет, защото е токсичен. И гузност, че ако все пак скалъпи някакъв, то ще е с цената на такива компромиси, че и лели ГЕРБ, няма как да ги преглътнат. Но ПП и ДБ също се скатаха от пресконференция в края на изборния ден, след като победата им се изплъзна с малко. Хората на Христо Иванов и Атанас Атанасов и до този час продължават да мълчат. С това дадоха път на интриги и нездравословни коалиционни калкулации. От своя страна лидерите на Промяната Кирил Петков и Асен Василев в импровизиран репортаж на крак отрязаха мераците на ГЕРБ да бъдат подкрепени за кабинет. Въпросът обаче за бъдещето на партньорството им с ДБ обаче остана да виси във въздуха като примка на бесилка, която чака труп. И от „Възраждане“ пропяха с голямо закъснение чак днес, за да признаят, че ще тикат страната към нови избори до пълното й изтощение, за да яхнат сами властта под майчинския поглед на Москва. Чак след 48 часа Корнелия Нинова се осмели да обяви от „Позитано“ 20, че опитът за убийството на БСП на тези избори се оказал неуспешен. Пропусна да признае факта, че под нейното твърдоглаво ръководство левицата успешно се самоубива и се превърна в придатък на Копейкин. Напук на упованието й, че хартиеният вот ще й оправи резултата, но не би. Изобщо, сред най-угнетяващите гледки и случки на тези избори бяха пустеещите и тъмнеещи партийни централи след края на изборния ден. „Тук угасиха осветлението. Всички си тръгнаха. Щели да чакат окончателните резултати.“, съобщи с неловка усмивка репортерката на БТВ пред офисите на ГЕРБ. Друга репортерка се гънеше пред щаба на обединените демократични сили ПП и ДБ: „Тук няма никой. Угасиха осветлението“. Сякаш евтина квартална кръчма пуска кепенците, щото работното й време е до 22 ч. Тъжна работа. Все пак избори за парламент са това, а не хапка пийка с аверите. Макар и пети поред за двайсетина месеца на тези избори им беше сложен печатът на съдбовност: на схватка между Бойко и анти-Бойко, между Доброто и Злото, на Европа срещу Евразия, на възпитанието срещу простащината, на шанса за редовно правителство срещу служебната власт на президента Радев. А тя на свой ред видимо се превръща в авторитарна заплаха за България и то в полза на руското геополитическо счетоводство. Да не говорим, че битката между ГЕРБ и ПП с ДБ в комбина беше така медийно опакована, че в боя бяха хвърлени всички налични социолози, които да вещаят паритет и неизбежна коалиция между довчерашните врагове. А като добавим и сблъсъка между хартията и машините, стряскащия възход на копейките, добутването на Слави Трифонов до финала на сантиметър от провала... следизборният пейзаж се оказа повече от драматичен. Той задължително трябваше да бъде коментиран от основните играчи, които бяха надъхали и строили пред урните най-жилавите 40% от избирателното тяло. Трябваше да го направят поне от уважение към тези три синджира роби на скапаната ни политическа система, които се мъчат със сетни сили да я довлекат до някакви разумни ползи не само за сейбиите си, но и за себе си, за хляба си и този на децата си. Но не. Изнизаха се партийните величия, при това в удивителен синхрон. И се подиграха с традицията, завещана от ранната ни демокрация: след края на изборния ден да дадат пресконференция очи в очи с избирателте си. Ако това е знак за пренебрежение и нелепо превъзходство, знакът е опасен. Показва, че над четиримилионната партия на негласувалите у нас е на път да потърси правата си. И да срути къщата от белязани политически карти, които от 30 години имитират власт в името на народа.