Честно казано - „Хан Делян Преоснователят“ - малката проповед от еп. 210 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Преди години на някакво парти един популярен днес актьор ми разказа странен анекдот. Странен, защото приличаше повече на театрален етюд, отколкото на виц. Аз ще се опитам да го пресъздам без да съм сигурна, че няма да ме освиркате и че патрЕотите на Копейкин няма да ме линчуват, нахлувайки в това студио като у дома си. И така: след седмици езда Хан Аспарух достигнал Онгъла и го харесал за отправна точка на новата си държава. Той забил меча си в земята на Дунавския бряг и гръмогласно съобщил: „От днес тази държава ще се казва Ита…Герма…Фра… Гър… България“. Май по-скоро е тъжен този виц с първичното усещане, вкопано в колективното ни подсъзнание, че колкото и да се пъчим с древната си история, все сме си България, все някак си се оказваме на опашката на другите държави, по-уредени и по-справедливи от нашата. Тези дни въпросният анекдот изплува в паметта ми покрай новия креслив парламентарен маскарад заради прокарването на ротационния правителствен хибрид „Денков–Габриел“ със специалната подкрепа на Делян Пеевски. В замяна известният като кръстник на модела #КОЙ се сдоби с място в Комисията за промяна на Конституцията. Той един вид получи статут на „преосновател на държавата“. Нещо като следовник на Хан Аспарух, положил фундамента на Първата българска държава преди 1342 години. Но всъщност никой не знае как точно е изглеждал Ювигият извън романтично- мъжкарския образ на Стойко Пеев в суперпродукцията на Людмил Стайков по поръчка на ЦК на БКП. Защо пък монументалната корпулентност на г-н Пеевски да не пасва на новото му поприще? Става и за паметник. Пък както са тръгнали нещата, и скулпторът Слави Минеков може да го извая. Защото това чудодейно преображение на свой ред стана с още по-специалната подкрепа на 7 души от коалицията на Промяната и Демократите. Сред тях Христо Иванов, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Владислав Панев не са натиснали бутона „против“. И едните, и другите поотделно и заедно се заканваха да срутят същия порочен модел #КОЙ като символ на завладяната държава. Сещам се, че по време на протестите през лятото на 2020-а Кирил Петков носеше един плакат, на който ликът на Пеевски бе зачеркнат с две дебели черти. Пак той обяви от парламентарната трибуна, когато стана служебен министър на икономиката, разгрома на КТБ за кражбата на века, която няма да остане безнаказана. Не помня дали тогава г–н Пеевски беше на мястото си на първия ред в Народното събрание, за да се притесни от заканата, адресирана директно към него. Днес обаче една моментна снимка от пленарната зала зачерква заклинанията за възмездие с две още по-дебели черти. На нея се вижда как Кирил Петков съзаклятнически е вдигнал палец в отговор на някаква дружеска реплика, подхвърлена му от новоизпечения конституционалист. Ако това е промяна, то тя е съкрушителна. Помня още как Христо Иванов и Иво Мирчев акостираха пред сараите на Доган в парка Росенец, а същият Пеевски доведе с автобуси цяло подразделение млади депесари да бранят крепостта на почетния председател. Добре, че не се стигна до физически сблъсък тогава, който да взриви митичния етнически модел, осигурил с години на ДПС изгодата на балансьор и на разпределител на баницата с обществените пари. От Росенец обаче започнаха протестите срещу триумвирата Борисов-Гешев-Пеевски. На този фон сегашните обяснения на Христо Иванов, че конституционната реформа е кауза, неосъществима без ДПС, олеква като перце. Математически в Парламента това изобщо не е вярно. Но логически аргументи за интегрирането на модела #КОЙ във фундаментите на преоснованата държавност липсват. Явно има втори план, за който публиката хал хабер си няма. Но чувството, че е предадена за шепа жълти стотинки, копейки или евро, трудно ще се промени, дори след внезапното решение на ДБ да изтегли успелия млад мъж от конституционната комисия. Нито след плахия опит за извинение на Христо Иванов, че може би наивно е повярвал в шанса за Конституционно мнозинство отвъд партийните вражди. По-жалкото е, че в ролята на наивници са онези все още шаващи останки от гражданско общество, към които Гешев се обръща от екрана на БНТ с патоса на предводител на въстание срещу политико-магистратската мафия, която първо си го назначи за главен прокуор, а после го хвърли на кучетата. С взета или скъсана оставка този цирк на Гешев наистина е под линията на поносимостта, както и на ВСС впрочем. По същия начин и опитите Бойко Борисов да бъде въдворен в Комисията по външна политика, вместо при бай Ставри. Особено пък след като Гешев провидя в него от приятел - предател и внесе в деловодството на парламента (в откритата секция) документите по „Барселонагейт“. „Бърд“ и „Бивол“ вече ги публикуваха, за да стане безпощадно ясно, че преосноваването на държавата от същите, които я омърсиха и опропастиха, е мит и параван. Дори парламентарната пералня да се завърти на бързи обороти, няма начин моделът #КОЙ да бъде изпран. Дори в името на евроатлантизма. Камо ли в името на новата държавност.