На последните местни избори сякаш се наложи нова политическа мода – кметове, обвинявани от прокуратурата в различни престъпления се оказаха силно одобрявани от избирателите. Така според актуалните течения в сферата, част от тях, успяха да спечелят още на първи тур сърцата на гласоподавателите.
Най-скорошният пример в тази посока е кметът на Несебър Николай Димитров, който посрещна вестта за четвъртия си мандат начело на морския град зад решетките по обвинение в купуване на гласове.
В тази класация е и новоизбраният стар кмет на Септември – Марин Рачев, на когото се търси отговорност за умишлена безстопанственост.
Другата тенденция е тази на градоначалници, които макар да не са успели да получат категорична подкрепа още на първия етап от изборите, с обвинение отиват на балотаж.
Такива са случаите в Костинброд с Трайко Младенов, обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост, в Червен бряг с Даниел Вълов, на когото се търси отговорност за длъжностно присвояване и в Божурище с Георги Димов, който според прокуратурата е ощетил общината с 8 млн. лева чрез неизгодна продажба на общински терени.
Спираме се на последния от изброените, за да си припомним историята около него. Георги Димов, водещ на балотажа в неделя с 33,26% одобрение сред избирателите, придоби известност като един от героите на разследващия журналист Марин Николов, показан в репортажите му по „Нова телевизия“.
Към настоящия момент Димов продължава да е обвиняем, но е пуснат на свобода срещу парична гаранция, за да води спокойно капанията си.
Опонентите на кмета в града поставят редица въпроси, сред които и този за произхода на парите за гаранцията.
Според борещия се за втори мандат обаче градоначалник, отговорът на този въпрос е лесен.
Интересен е и фактът, че според публикувано от самата община съобщение на страницата й, за периода 23-и април 2018-та – 30 април 2019 г. общо 793-ма души са получили настоящ адрес и съответно право да гласуват в Божурище.
За съпоставка, бърза справка показва, че според последното преброяване там от общият брой на населението е малко над 8 000 души.
Минутата в Божурище се оказва равна на 14 дни. Толкова вероятно ще е необходимо, според деловодството, в което подаваме писмено заявление, за да разберем къде са настанени въпросните близо 800 новодомци, а според кмета в това също няма нищо необичайно.
Словесната престрелка от двете страни на централната улица в Божурище се засилва.
Разходката ни в града продължава със спирка в ромската махала, за която има твърдения, че е сред местата, в които се извършва търговия с гласове.
Независимо от обвиненията на прокуратурата обаче и другите съмнения, мнозинството от гражданите на Божурище оказва се, гласуват доверие на кмета Димов: